Дистимията се смята за по-малко тежка, но по-продължителна форма на депресия. Тя обикновено започва в по-ранна възраст в сравнение с клиничната депресия и по-трайно уврежда способността на човек да се справя с ежедневието си. Диагнозата „дистимия“ се поставя, ако умерено потиснатото настроение продължава две или повече години при възрастни (една година при деца или юноши) и е придружено от най-малко два други депресивни симптома:
- Липса на апетит или преяждане
- Безсъние или хиперсомния
- Ниска енергия или умора
- Ниско самочувствие
- Лоша концентрация или трудност при вземането на решения
- Чувство за безнадеждност
Много хора с дистимично разстройство могат да преживеят и епизоди на клинична депресия. Повечето хора с дистимия съумяват да се справят с трудностите на всекидневието, но със силно занижена ефективност. Някои могат да задържат работното си място или да имат връзка, но способността им да се отличат с талантите си или да окажат положително въздействие в която и да е област от живота им е значително намалена. Справянето с дългите периоди на ниска енергия и липса на мотивация често води до ниско самочувствие и очакване на провал. Този тип мислене може да вкара човек в един порочен кръг, който непрекъснато се самоподсилва – човек постоянно се убеждава, че нищо няма да се промени и нищо не се променя.
Както антидепресантите, така и психотерапията са ефективни при лечението на дистимия. Медикаментите обикновено се използват, за да осигурят нужната енергия, докато психотерапията помага да се намерят начини, по които човек може по-добре да се справя и да подобри живота си. Психотерапията обаче може да бъде трудно начинание, тъй като често на хората, страдащи от дистимия, им липсва мотивацията за промяна. Затова в този случай подкрепящата мрежа на близките хора, семейството и приятелите, е изключително важна за лечението.
Източник: PsychCentral
