Неудобства с колеги
Ние прекарваме по-голямата част от времето си с колегите и в много ситуации са намесени пари. Не всички обаче са приятни. Има и такива, в които се чувстваме неудобно и даваме превес на емоциите над разума. Ще ви представя 6 финансови ситуации в офиса, в които всеки от нас е попадал поне веднъж и как да излезем „сухи“ от тях.
Ситуация 1: „Ще ми станеш ли поръчител по кредита?“
Това е една от най-некомфортните ситуации, която се е случвала на много от нас на работното ни място. Когато кредитният експерт в банката не е сигурен, че даден кредитоискател е достатъчно надежден, той иска да има поръчител или гарант по кредита. В края на разговора подхвърля, че това може да е колега с добра заплата. По този начин ние се озоваваме в тази неудобна ситуация. Въпреки че сме чували за случаи, в които някой от офиса не си връща кредита и банката си търси парите от поръчителя, все пак искаме да помогнем на нашия колега.
Знам, че е много трудно да откажем в такава ситуация, но нека си поемем дълбоко дъх и любезно да кажем нещо от сорта на „Няма да мога да ти стана поръчител, защото вече имам кредит и съм гарант по още два заема на мои близки“. Не беше трудно, нали? Дори това да не е съвсем вярно, не искаме да връщаме кредит, парите от който даже не сме виждали, нали?
Много хора си мислят, че не може да се случи нищо лошо и колегата ще си връща кредита съвестно. В повечето случаи е така, но какво ще стане ако той или тя останат без работа, или възникне нещо непредвидено, за което отиват всичките им доходи? Ако досега не сме се научили да казваме „НЕ“, сега е най-подходящият момент.
Ситуация 2: „Събираме пари за колега (шефа)“
Знаете за какво говоря – минава една колежка в офиса и събира пари за рождения ден на Жоро от счетоводството. Дали го познаваме или харесваме, няма никакво значение. Аз наричам парите, които се събират по различни поводи (рождени дни, годишнини, пенсиониране или напускане) „социални разходи“. Те са свързани с това, че прекарваме по-голямата част от времето си с тези хора и сме създали определени отношения с тях.
И така, ние сме пред дилема – дали да се измъкнем с някакво оправдание от типа „Нямам в брой и трябва да ходя до банкомата“, или директно да откажем с мотива, че не искаме да даваме 10 лева за човек, който дори не познаваме. Каквото и да отговорим, колежката, която събира парите ще се усмихне и ще ни каже „Не се притеснявай. Аз ще дам вместо теб и после ще ми ги върнеш“. Шах и мат. Тук вече нямаме много опции, освен ако не владеем нинджа техники за незабелязано измъкване.
Аз нямам нищо против празниците и подаръците, даже напротив. Но когато работиш в офис със 100 и повече колеги, поводите са през няколко дни. Ако събираме по 10 лева за рождените дни на колегите и по 20 лева за шефовете, това си е вид социално „изнудване“. Аз съм имал ситуации, в които тези стотина лева на месец са ми били последните пари, а колеги са ми споделяли, че за „социални“ разходи им отиват над 10% от заплатата. Най-неприятното е когато дойде нашият рожден ден и получим като подарък скъпа „прахосъбирачка“ или картина, която не пасва на обстановката в дома ни.
Ситуация 3: „Да си разделим сметката?“
Шефът решава целият колектив да се събере на „по питие“ след работа. Всеки си поръчва и накрая, когато идва сметката, се оказва, че това събитие не е фирмено и всеки трябва да си плати неговата част от консумираното. Тъй като касовата бележка е с дължината на малък роман, някой предлага сумата да се раздели по равно между всички. Супер. Така колега, който е излял половината меню, ще плати същата сума, както друг, който е пил само една бира. Не е справедливо, нали? Времената „на всекиго по равно“ вече отминаха.
Как да реагираме в такава ситуация? Както при гласуването на нов закон в Народното събрание – с добри аргументи търсим подкрепа и се стремим да станем мнозинство. Знам, че ще е трудно и на никой не му се смята след n-тото изпито питие, но добрите работни и приятелски взаимоотношения го изискват. Следващият път просто нека помолим сервитьора да раздели сметката на по 4-ма човека и така по-лесно ще се сметне кой колко дължи накрая. В противен случай, няма да видим много от колегите ни на следващите събирания, а обстановката в офиса ще стане доста напрегната.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.