Според статистиките повечето родители смятат, че вършат отлична работа при отглеждането на децата си и всички методи, които използват, са за тяхно добро. В действителност обаче нещата могат да стоят по съвсем различен начин. Често възрастните не могат да сдържат гнева и нервите си и наказват децата по-често, отколкото заслужават. Сигурни сме, че на никого не му доставя удоволствие, но понякога наказанието е абсолютно задължително. Ето някои съвети от специалисти какво да правим в подобни ситуации.
1. Ако детето не се държи лошо, не трябва да се наказва.
В повечето случаи децата не искат да навредят на никого, а просто откриват нови неща. В този случай те трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни, независимо какво правят. Например: извели сте детето навън с нови или току-що изпрани дрехи, постарали сте се да го облечете, да е чистичко и спретнато. Дори ви е приятно, когато виждате усмивките на хората и одобрителните им погледи. Всяка майка би изпитала задоволство и гордост. И в следващия момент детето се пльосва в някоя локва например или се спуска по склон и се изцапва или къса дрешката си.
Виновно ли е детето в случая? Навредило ли е на някого? Имало ли е намерение да ви ядоса? На някои родители със сигурност ще им причернее пред очите и ще се развикат на детето. Опитайте се да се въздържите. Детето не е направило нищо, което да включва лоша умисъл. Обяснете му спокойно защо трябва да внимава повече. Ако му се карате за щяло и нещяло, в скоро време крясъците ви ще изгубят тежест и още по-лошо – ще отгледате едно несигурно и вечно озъртащо се човече, което никога няма да бъде уверено в решенията, които взима. Не си мислете, че когато детето е малко, ще забрави или това няма да му се отрази.
2. Съветите и заповедите са две различни неща.
Тези ситуации се определят като стереотипни. В повечето случаи родителите си казват, че го правят, защото: А)„съм прав” и Б) „родителите ми правеха същото”. Има огромна разлика между това да кажете: „Може би вече е време да спреш с игрите на компютъра, а?” и „Спри веднага да играеш на този компютър!”. Първото е съвет, а второто е заповед. Никой не обича да му заповядват. Възможно е дори детето да направи напук, ядосано от тона ви, което само ще задълбочи конфликтната ситуация.
Редно е да накажете детето само в случай когато сте му отправили заповед. Ако детето е емоционално и психически стабилно и го накажете, защото не е приело съвета ви, това няма да му навреди. Но ако детето е чувствително и твърде впечатлително, това ще го нарани дълбоко. Когато расте, чувствителното дете е възможно да започне да се подчинява на всяка заповед само защото се страхува от последствията.
3. Наказанието не трябва да бъде емоционално.
Когато детето отказва да се подчини, някои родители се ядосват и не могат да се контролират, въпреки че със сигурност го обичат. Въздържайте се! Най-често гневът е провокиран от прекалено големите очаквания към детето. И когато тези очаквания се сблъскат с реалността, родителите не могат да се примирят. Подобни емоции трябва да бъдат потискане и контролирани. Не идеализирайте детето ти и не очаквайте от него най-доброто. То не е перфектно, както и вие не сте! Гледайте реалистично на нещата и се опитайте да се успокоите, преди да реагирате.
Ако едно дете е силно впечатлително, е възможно да развие психически проблеми заради постоянното викане. Психолозите казват, че такива деца вероятно ще бъдат винаги зависими от хората с по-висок социален статус.
4. Публичното наказание е абсолютно неприемливо.
Ако наказвате или се карате на детето си пред другите, то се ядосва и го карате да се чувства ужасно неудобно. Психолозите препоръчват да се въздържате от изрази като: „Какво ще си помислят хората!”; „Спри веднага, всички те гледат!” и други. Между другото не ви съветваме и да хвалите явно детето пред другите, защото това пък може да го направи арогантен възрастен с високо самочувствие и пренебрежително отношение към хората под него.
Дете, което често е наказвано публично, расте с усещане за унижение и накърнено достойнство. Да не говорим за страха, че подобно нещо ще се повтаря отново и отново. Когато пораснат, е възможно да се превърнат в хора, които изцяло разчитат на чуждото мнение и нямат смелост да вземат решения.
