През 2020 г. ще се навършат 174 години от откриването на Нептун. Но на езика на самата планета това е малко повече от една година – тя е толкова далеч от Слънцето, че за да извърши една обиколка около него, са нужни 165 пъти по 365 земни денонощия. Сега Нептун е в същото положение, в каквото е бил на 23 септември 1846 г., когато берлинският астроном Йохан Гале го открива.
Всъщност още Галилео Галилей наблюдава планетата преди 500 години, но я определя като звезда, близка до Юпитер. А е можел да извърши невероятно откритие, придвижвайки изследванията на Млечния път с два века и половина, защото е видял осмата по отдалеченост от Слънцето планета! Но тя му се сторила звездица, която запокитил в могъщата сянка на „гръмовержеца” Юпитер.
Дълго след Галилей,
чак през 19. век, тази звездица приковава вниманието и около нея се разгарят неподозирани страсти.
През 1821 г. французинът Алексис Бувар прави астрономически таблици на орбитата на Уран – седмата планета в Слънчевата система. Но изведнъж английският му колега астроном Томас Хаси открива странни отклонения в координатите. Той смята, че съществува тяло, чиято гравитация влияе на движението на планетата. Бувар приема, че са необходими нови изследвания, но не ги извършва.
През 1834 г. Хаси пише на кралския астроном Джордж Ейри. А той отговаря, че за да се изясни „загадката Уран”, е необходимо да бъдат изследвани няколко негови обиколки около Слънцето. Хаси унива – и има защо: една обиколка трае 84 години.
Но нещата се развиват по-бързо.
През 1843 г. студентът по математика в Кеймбридж Джон Адамс прави изчисления, въз основа на които посочва приблизителното местонахождение на хипотетичната планета. Младежът не е астроном, неуверен е, но продължава да работи. Той пише на ръководителя на местната университетска обсерватория Джеймс Челис, който явно не му обръща достатъчно внимание. И все пак съобщава на кралския астроном Ейри за изчисленията на Адамс и изисква допълнителни сведения, които веднага получава.
На 21 октомври 1845 г. Адамс посещава дома на Ейри,
но не успява да се види с него, тъй като няма предварително уговорена среща. Амбицираният младеж оставя парче хартия с набързо надраскан текст. В отговор Джордж Ейри за пореден път се заема със задачата да обясни колко трудно е да се извърши подобно откритие, искайки от Адамс сведения за методологията, която е използвал, за да достигне до необичайния резултат. До този момент нито една планета не е откривана само въз основа на изчисления, и то на един лаик в астрономията!
Повече от година младежът не изпраща никакъв отговор. По-късно Адамс заявява, че просто не е имал навика да води кореспонденция. Освен това смятал, че е предоставил на Ейри достатъчно важна информация, за да работи по нея, ако реши, че въпросът е значим.
