Изразът има латински произход и в оригинала си звучи така: Alea iacta est.
През 53 г. пр. Хр. Крас загива в Месопотамия. От този момент насетне въпросът вече е кой от двамата равностойни противници – Помпей или Цезар – ще успее да стане едноличен владетел в Рим. През есента на 50 г. пр.н.е. кризата в отношенията между Помпей и Цезар достига кулминационната си точка. След като не успяват да се договорят за “сферите на влияние” двете страни започват да се готвят за решително сражение.
За Цезар идва време за вземане на съдбоносно решение. Той трябва или да се подчини на сената и да предаде пълномощията си, или с верните си войски да премине Рубикон и да поеме към сърцето на републиката – Рим, нарушавайки по този начин закона. Провинението предвиждало само едно наказание – смърт. На 10 януари 49г. пр.Хр. решението е взето - Гай Юлий Цезар излиза с армията си на Рубикон, реката на границата между Цизалпийска Галия и Италия, която никоя римска войска няма право да премине. Обръщайки се към войниците, Цезар им казва, че все още имат избор и могат да се върнат обратно, но пресекат ли веднъж моста, ще трябва да се бият.
Докато стоят нерешително пред реката и все още се колебаят, един овчар минава, грабва тромпета на един от войниците, пресича моста и свири тревога, с което не оставя избор на Цезар. Тогава той казва: „Там води пътят, където ни викат знаците на боговете и мръсните дела на враговете. Зарът/Жребият е хвърлен.“ („Eatur quo deorum ostenta et inimicorum iniquitas vocat. Iacta alea est.“)
Днес фразата се използва в смисъл на „решението е взето”, „няма връщане назад”.
Сходна по смисъл е и фразата „Да преминеш Рубикон”, която означава „да вземеш смело и съдбоносно решение”, „ да направиш решителна крачка”.
Водещ на рубриката “Откъде произлиза изразът?”: Цветелина Велчева
Прочетете още:
