Имаше период от живота ми, в който живеех в мъглив квартал в предградията на Сан Франциско. Тъй като съм израснала на Хаваите, моята жажда за слънчеви лъчи може да се сравни по интензивност единствено с тази, която любителите на кафето изпитват сутрин.
Тогава идеята за завръщане към корените ми се стори блестяща и аз реших да кандидатствам за позицията на екскурзовод в туристическата компанията Club Med. За моя радост аз получих работното място и само няколко седмици по-късно се озовах на карибските острови Търкс и Кайкос.
Това беше нещото, от което имах нужда… за около седмица. Малко по-късно осъзнах, че компанията има токсична фирмена култура. Въпреки това аз си поварях, че трябва да покажа устойчивост и да докажа на себе си, че нищо не може да ме спре. „Това е предизвикателство!“, си казвах ден след ден. „Трябва да се справиш!“, не спирах да си мисля.
Две седмици по-късно ме уволниха.
Няколко години напред във времето се озовах във вечно сивият и облачен Вашингтон, където започнах работа в малък стартъп. Един ден през юни шефът ми ме извика в офиса си, за да ме уведоми, че ще се наложи да ме освободи, тъй като компанията е останала без финансира.
„О!“, ахнах аз. Не очаквах това да се случи толкова скоро, но не бях и напълно изненадана, тъй като стартъпът имаше финансови проблеми още когато започнах работа там.
„Времето прекарано тук си заслужаваше, мисля, че се справихме добре“, казах на моя смел и предприемчив шеф, които трябваше да обясни случващото се на редица инвеститори. Това определено не беше най-доброто лято в кариерата му.
„Да…“, каза той. „Слушай, съжалявам за това… какво смяташ да правиш сега?“
В този момент започнах да размишлявам за това какво всъщност искам от живота и от работата си. Месец по-късно се преместих в Лос Анджелис.
Понякога животът ни поставя в напълно неочаквани ситуации, за които няма как да се подготви. Както си вървите в офиса, заблудени от илюзията, че държите всичко под контрол, и БАМ! Изведнъж се оказва, че вече сте без работа.
