Човешкият ум е изключителен инструмент. Ако изкуственият интелект продължава да се развива с настоящите си темпове, ще отмине доста време, преди той да придобие широкия спектър от възможности на човешкия ум, сред които способността да се намират решения на нови и непознати проблеми, възможността да се синтезират общи заключения от иначе несвързани преживявания и познания и природната му склонност към любопитство и желание за учене на нови неща. Макар че изкуственият интелект ще надмине човешкия, що се отнася до специфични мисловни задачи, малко вероятно е той да се научи да наподобява множеството емоционални способности, които правят човешкия ум толкова уникален.

Именно тази наша емоционалност обаче е и един от най-големите недостатъци на човешкия ум. Както казва гуруто на личностното развитие Дейл Карнеги: „Когато общувате с хора, не забравяйте, че си имате работа не с логични същества, а с емоционални същества. Същества, които са изпълнени с предразсъдъци и които са мотивирани от гордост и суета.“

Никъде тази тенденция да разчитаме на емоциите повече, отколкото на разума, не е по-очевидна и проблематична от случаите, когато ние следваме интуицията си и вземаме решения, без да разполагаме с нужната за това информация. За съжаление, повечето решения, които вземаме, са точно този тип.

Това е причината хората да са по-податливи на убеждение, когато човек използва аргументи, базирани на емоции, а не на логика. Например, необходими са само няколко минути, за да решите дали човекът срещу вас е харизматичен, и само няколко секунди (или думи), за да разберете дали кандидата за работа е правилния за вашата компания.

Оттук може да се изведат два извода. Първият е, че най-вероятно вероятно таите най-различни предразсъдъци и вярвания за останалите, макар и да не искате да си го признаете. Вторият е, че сте по-податливи на емоционална манипулация, отколкото си мислите. В действителност, именно моментите, в които сте най-уверени в своята интуиция, много често са онези, в които сте най-далеч от истината. Това често се дължи на манипулация.

За щастие, няколко психологически проучвания показват, че е възможно човек да различи искрените опити за убеждаване от чистата манипулация.

Съдържание и факти, вместо стил и трикове

Когато човек наистина иска да убеди някой друг в своята правота, то той прибягва до факти, доказателства, и логични аргументи, вместо да се възползва от страховете и желанията на своя събеседник. Светът обаче става все по-сложен, като в същата посока вървят и отношенията между хората. Все по-трудно е да се разбере дали информацията, която ни се дава, е истинска, особено като се има предвид, че хората са по-нетърпеливи и импулсивни от когато и да е било.

За това е добре да си зададете следните 4 въпроса, преди да повярвате в доводите на някой, който се опитва да ви убеди в нещо:  

Той всъщност експерт ли е по темата, която дискутираме?

Каква е причината да иска да ме убеди в това?

Има ли някакъв личен интерес?

Ако запиша неговите аргументи на лист хартия и се абстрахирам от начина, по който ги представя, ще бъда ли също толкова убеден в тях или ще ги отхвърля?

Също така е важно да се отбележи, че отделянето на повече време за размисъл върху доводите на другия човек автоматично ви прехвърля от режим на „емоционално мислене“ в такъв на по-рационално и логично.