Кой не мечтае за власт? Във всеки от нас се крие по един малък Франк Ъндъруд.
В началото на сериала „Къща от карти”, героят на Кевин Спейси обяснява защо властта е по-силно оръжие от парите:
„Парите са като имение в Сарасота, което започва да се разпада след 10 години. Властта е стара каменна сграда, която устоява през вековете. Не мога да уважавам хората, които не забелязват тази разлика.”
Но ако се сдобиете с власт, тя може по странни начини да повлияе на възприятието ви за околните и за самите вас. Ето как:
1. Влиятелните личности се вдъхновяват повече от самите себе си, отколкото от околните.
Това сочи тазгодишно проучване на Гарбен А. Ван Клееф от университета в Амстердам, проведено между 140 студента. Участниците, които били особено съгласни с твърдението „Мога да накарам всекиго да направи онова, което искам”, се вдъхновявали повече, говорейки за собствените си животопроменящи преживявания, отколкото слушайки за тези на други хора.
Според блогъра от Research Digest, Алекс Фрадера, тези резултати говорят за самодостатъчност.
„Властимащите хора не очакват от околните да задоволяват техните нужди, поради което и не смятат, че тяхното обкръжение е достоен източник на вдъхновение”, пише той.
2. Влиятелните личности са по-инициативни и решителни.
Според проучване от 2003 година на психолога от Колумбийския университет, Адам Галински, властимащите хора са по-склонни да поемат инициативи и предприемат действия по-бързо от своите връстници.
В свой труд от 2012 година, Дженифър А. Уитсън от Тексаския университет обяснява защо това е така: „Властните личности по-трудно възприемат и запомнят препятствията, които стоят между тях и целите им.”
В този смисъл те приличат на орлите и алигаторите, чийто очи не са толкова раздалечени едно от друго.
„Погледът на хищниците е фиксиран върху тяхната жертва. По тази причина, те имат много малък визуален обхват върху неочакваните опасности и потенциалните заплахи, които дебат в заобикалящата ги среда”, пише Уитсън. „Този директен и съсредоточен поглед им помага да се нахвърлят върху закуската си.”
Същото се отнася и за главните изпълнителни директори.
3. Властните личности са по-склонни към изневяра.
Като цяло, мъжете не са по-предразположени към извънбрачния секс от жените. Според проучване от 2011 година на Джорис Ламърс от нидерландския Tilburg University, по-правилно е такова сравнение да се направи между властимащите и всички останали.
Екипът на Ламърс анкретирал 1561 работници във връзка с тяхното място в йерархията на компаниите, в които работят, както и за изневери в миналото или интерес към извънбрачни отношения.
„Резултатите показват, че голямото влияние е свързано с невярност, защото то увеличава увереността в способностите за привличане на партньор”, пишат учените. „Тази взаимовръзка се среща както при хората, които са изневерявали, така и при онези, които имат желание да го направят.”
Оказва се, че – противно на общоприетите схващания – полът няма значение. Влиятелните жени са също толкова склонни да кръшкат, колкото влиятелните мъже. Просто позициите на власт са по-достъпни за силния, отколкото за нежния пол.
„Като социален психолог вярвам, че положението, в което се намира човек, е по-голям фактор от характера му,” казва Ламърс. „С нарастването на броя властимащи жени и изравняването между половете, познатите схващания за тяхното поведение също ще се променят.”
4. Властните личности се чувстват по-дистанцирани от околните.
Според Джо Магий от Нюйоркския университет и Памела Смит от Калифорнийския университет в Сан Диего, влиятелните индивиди се чувстват по-социално дистанцирани от останалите по няколко причини:
- Хората се сближават, когато са „симетрично зависими” един от друг и общуват периодично. Вие и шефът ви не сте симетрично зависими – вие зависите повече от одобрението на своя работодател, отколкото той от вашето. Затова пък сте равнопоставени с колегите си, затова с тях е по-вероятно да изградите по-близки взаимоотношения;
- Проучвания сочат, че властимащите нямат нужда да общуват с другите по начина, който е необходим на повечето от нас;
- На влиятелните личности се налага да мислят по-абстрактно и да се занимават по-скоро с реализирането на цели, отколкото с изграждането на взаимоотношения.
Излиза, че изолацията е резултат от социалната позиция, в което властта поставя хората, както и от необходимостта за постигане на резултати.
Източник: Business Insider / Мениджър Нюз
