Като човек, който току-що се е върнал от почивка на българското Черноморие, честно искам да ви кажа: не остана ненабито дете на плажа! Човек не може кафето да си изпие, без около него някой да получава обиди, крясъци или тупаници.
Е, настъпи ли моментът за узо, нещата стават по-спокойни - цялото семейство гледа с празен поглед към хоризонта, напълно неспособно да води разговор или да се наслаждава на обстановката.
Никакви червени луни, затъмнения и делфини обаче не трогват изнервения родител, живеещ на ръба на умопомрачителна нервна криза. Но покрай наблюденията си откроих някои от най-често срещаните „причини за ступване“:
1. Детето пипа пясъка – това просто на нищо не прилича! Завел си го на море, а то пипа пясъка. В мечтите си очаквал ако не да играе шах и да учи само испански, то поне едно судоку да реши за отрицателно време. А малкият разбойник си играе в пясъка и тук-таме ви подхвърля песъчинки на хавлията. Ужас! Един зад врата и да си знае мястото.
2. Не иска да излиза от водата – супер неочаквано наистина. Кое дете иска? Тук се включва и нежеланието за мазане със слънцезащитен крем. Едно време по бай Тошово не беше така, децата излизаха от водата на десетата минута и възпитано се обръщаха към родителите си: „Мамо, тате, бих искал да легна на сянка, да се мажа с 50-и фактор и да не припарвам до морето. Междувременно ще се радвам да ми бъдат предоставени разказите на Фокнър, докато вие си почивате и не смущавам покоя ви.“
Снимка: Guliver / iStock
3. Реве за чипс и кола – необичайна ситуация, предвид, че допреди пет минути родителите са нагъвали същото. Навсякъде има сладолед, изобщо морето е опасна кулинарна зона, пък и крайно съмнителна откъм качество. В момента, в който отрочето ви надуе гайдата, веднага един тупаник, да си вземе поука. Току-виж на следващия ден с превъзходство си прави самостоятелно гръцка салата, хвърляйки снизходителни погледи към вашата чиния и промърморвайки: „Пфу, трансмазнини! И после що имала целулит“. Това също е удобен случай да му покажете кой е шефът вкъщи.
4. Прави се на ударено – изобщо не му пука за съветите ви, защото ги е чувало около един милион пъти и е развило защитни реакции. Затова ви се плези, бяга надалеч, пие скришом кола, яде желирани бонбони и ви отмъщава за боя, излагайки ви умишлено пред други хора. Набийте го и се вкарайте с двата крака в порочния кръг, в който негласно са всички останали.
5. Просто така – за всеки случай, дето се казва – все има за какво! Нека ви е спокойно, че не му се е разминало. Освен това, как ще изглеждате в очите на другите родители, ако запазите спокойствие на духа? Нали не искате да бъдете отлъчени и мразени? Ще ви завиждат толкова много, че ще ви урочасат, а на морето няма къде да търсите червен конец. Не си усложнявайте живота, нали и вас са ви били, пък станахте хора. Е, нервни, травмирани и истерични, но кой е съвършен.
Известен факт е, че човек, който няма деца, не може да се изказва за възпитателните методи на останалите. Дори да чуете как някой нарича детето си „идиот“, „тъпанар“ или директно заявява, че ще му счупи главата, това е ОК - просто вие още нямате деца и не сте наясно. Като проимате, може да ги обиждате и млатите на воля. Интересно е, че хората, които не позволяват неродители да ги поучават, понеже не са такива, са същите, които настървено коментират политика, макар да не са били президенти. Но тихо, че боят дебне отвсякъде и никой не е застрахован.
Стефани Калчева
Стефани е филолог и човек, който обича да си играе с думите, да открива нови техни значения и книжни вселени. Обожава руска литература, грамофони и джаз.
Източник: Новите родители
