Какво да правите, за да превърнете детето си от свито и срамежливо, затворено създание, в открита и жизнерадостна личност? Обърнете се към психолог, ще ви кажат много специалисти.
Обаче: винаги има и план Б, който ще проработи безотказно, ако сте търпеливи, упорити и превъзмогнете своите притеснения, че хлапето ви е необщително. Майките са родени психолози, ще успеете, стига да послушате интуицията си и следните съвети:
Погледни ме в очите
Елементарно е, но непосилно за срамежливото дете да гледа в очите и приятелчетата си, и непознати. Ще го познаете по погледа, който все бяга и се отклонява встрани. Ако го накарате да общува с поглед, ще превъзмогнете огромна част от свенливостта му. Но не със строгост: „Гледай ме в очите, като ти говоря!“, а бавничко, с упражнение игра.
Правилото: кой ще издържи повече да гледа другия, без да мигне, или пък да се втренчи в някакъв предмет, да речем ябълка, и да си я представи като смешен дебел човек, без да се разсмива. Ще видите, че работи!
По-често на гости
Уговорете се с майките на други деца от детската или от училище да си играят по-често заедно или го водете при ваши приятели с деца. Но е много важно да подготвите вашето хлапе предварително за това как да подходи към гостите. Обяснете му, че те не знаят, че то се срамува, затова няма нищо страшно да се позабавлява с връстници на рождените им дни.
Порепетирайте като в театър: как ще влезе, какво ще каже, на кого ще поднесе подаръка, къде ще седне, как ще си вземе от лакомствата...
Артистичните умения – наблегнете на тях
Помогнете на малкото да преодолее срамежливостта си, като открие актьора у себе си - предложете му да стане главен герой в домашен театър. И вместо да се свива притеснено в ъгъла, го приобщете, като измислите приказка и му помогнете да влезе в нея.
Първо се погрижете за декора и облеклото, помогнете му да свали напрежението, като започвате представлението в едно и също време.
Окуражавайте го да изрича репликите си с подходящата интонация и жестове, сменяйте ролите, забавлявате се с пантомима, с рецитации и ще видите как полека-лека детето ще се отпусне.
Ами ако...
Това е страхотна терапия – поиграйте на „Ами ако изведнъж почувстваш, че вече не се срамуваш, какво ще направиш/кажеш?“
Упражнението с представянето на това и онова е много полезно и в други ситуации, но в конкретния случай, на свитото дете, бързо ще усетите прогрес. Но при условие, че не го припирате и не му се карате.
Учете детето да говори свободно за чувствата, мислите и възприятията си – не е никак трудно: „Какво си помисли, когато видя новото дете в градината – симпатично ли е, как предполагаш - дали ще се сприятелите?“ „Да не би да се притесни, че учителката те изпита? Ами ако изведнъж се събудиш, отидеш на училище, тя те вдигне и ти си кажеш целия урок гладко и без да се срамуваш – нали ще бъде велико? “
Съумеете ли го накарате да се отпусне, битката е почти спечелена. Ще я спечелите изцяло, когато това се превърне в практика.
Продължава на страницата на Новите родители
