Ванеса Велизарова: Сюжетът и идеите в картините ми са пряко свързани с човешката следа

logonha.jpg

Поредицата „Младите таланти на България“ се реализира в партньорство с Националната художествена академия.

***

Казвам се Ванеса. На 24 години съм и в момента се обучавам в магистърска програма, специалност Живопис, в Национална Художествена Академия, София. Израснах в град Русе и за първи път се запознах с маслената боя, когато бях на 6 години, за да направя портрет на баба ми. Това запознанство се превърна в едно удобно място за „живеене“, за което аз се грижих, пазех и съхранявах. Тогава разбрах, че това ще бъде моят „номер“, а и обувките ми пасваха добре. (*смях).

С какво (и какво) обичаш да рисуваш най-много и защо?

Визуалните изкуства и художника днес са полифункционални. Изразните средства в нашата професия могат да бъдат от примитивни, стандартни и нестандартни до строго класически по техника. Всяка идея изисква различен тип материалност, различен тип разработка. Материята е нещо, което винаги ме е вълнувало. Пресъздаването и внушението на собствената реалност чрез владеенето на материала е ключов фактор за осъществяване на визуалната представа за преживяване, място, хора и всичко останало, което ни вълнува. Аз предпочитам техниката с маслени бои. Годините практика ме убеждават колко възможности дава маслото, колко податливо е на промени и колко гъвкаво е всъщност. В последните няколко години сюжетът и идеите в картините ми са пряко свързани с човешката следа, оставила своя белег върху предмета, пространството, материята и дори състоянието на времето. Тези мои идеи винаги са решени и преживени през материала на маслената боя, тъй като “там“ мога да бъда всичко, което поискам.

Откъде черпиш вдъхновение за нещата, които създаваш?

Вдъхновението е нещо особено. Някои колеги го описват като заряд, други като комфорт, да си тук и сега, за да правиш това, което искаш. Определено аз и всички хора, които са около мен, се вдъхновяваме от самото изкуство – музика, театър, живопис, поезия, кино... За мен вдъхновението трябва да се акумулира, храни, развива и, разбира се, използва – от всеки така, както сметне за добре. Култивирането на вдъхновението не е лесна задача. Понякога то не е в излишък и трябва да се „нахраниш“ или да „отвориш торбата със запасите“. Според мен е задължително всеки творец да има такива запаси и да работи за намирането на нови. Разбира се, има и моменти, периоди, когато като че ли вдъхновението не те напуска и това е страхотно преживяване за всеки печеливш. За мен вдъхновението произлиза от работата. Когато си заинтригуван, когато се вълнуваш, когато кипиш в процеса, няма как да изгубиш правилната посока. Реалната действителност и всичко, което ме заобикаля, предизвиква в мен вдъхновяваща лична интерпретация със свободен край и това ме „събужда“ от доста време насам!

Какво ти носи изкуството и смяташ ли да го превърнеш в професия?

Изкуството или ме е заобикаляло винаги, или аз съм му обръщала голямо внимание. Още от дете се вълнувах от посланията в картините вкъщи, гледах ги в захлас, опитвах се да ги разгадая и това си остана моя черта и до днес. Това е някаква странна среща, която не ми се струва да е нарочно, поне в моя случай. Сега тази среща с изкуството в повечето случаи е умишлена и е част от моето ежедневие и моя живот.