За тиквите и будителите
Аз съм учител.
Днес честваме имената на тези, които носят знание, пробуждат духа и ума, възпитават любов към книгата. Един скъп човек ми беше казал, че второто е вече рядка суперсила. Горда съм, че успявам да направя от учениците си супергерои.
Да им разкажа и да се заслушат. Да прочетем и да потъжим. Да помълчим и да поговорим. Да се пошегуваме и да се посмеем. Да ги накарам да обикнат, да се разбунтуват, да стигнат сами до скритите тайни на думите. Да последват моите невидими стъпки и да наблюдавам с гордост колко далеч ще стигнат.
Имам голямо чувство за хумор, което ми помага. Който твърди, че учителите трябва да са едни много строги и сериозни хора, значи нищо не е разбрал от учителската професия.
Обичам да разказвам за делата на Големите без идеализиране, без издигане на пиедестал, а простичко, правдиво. Понякога дори с шега за Големите, защото вярвам, че така историята докосва сърцата на Малките.
И всичко това не ми пречи да си издълбая тиква за Хелоуин. Страхотна, голяма, страшна тиква – чудесен повод за творчество и разнообразие у дома с моите малки деца. Тази година нямахме време, но догодина непременно ще се подготвим и с костюми.
На всички пишман патриоти, които издигат лозунги: „НЕ на Хелоуин, ДА на Сурва“ и други подобни клишета, бих искала да кажа: у децата остава това, което вие им завещаете. Не се страхувайте, че чуждото влияние ще ги "поквари", ако собственото ви е достатъчно ярко.
А това е наша работа като родители и учители всеки ден.
Честит Ден на народните будители!
Цветелина Велчева©