Два мравуняка си обявили война. Мобилизирали целите си мравешки народи. Разпределили отговорностите – кои групи мравки ще събират извънредно храна, за да складират запаси за военните години, кои ще произвеждат сложни мравешки оръжия, кои ще се грижат за ранените мравки и ще ги лекуват и кои ще изнасят мравешките трупове от бойното поле…
Кипял труд, кипяла омраза, кипял страх. Събирали борови иглички-копия, жълъди-гюлета, изработвали бентове, оръдия, строели крепости от камъчета, кал и клечки, обучавали разузнавачи. Те се връщали от тайните си мисии с доклади за най-новите оръжия на противника и веднага и в двата лагера се втурвали да ги изработват. Нямали дни, нямали нощи. Без миг почивка изтерзаните от страха и гнева (а страхът и гневът уморяват повече от битките!) мравки градели бойната си мощ. Нямали време за отмора, за мравешките си деца, за мравешка любов, за мравешките традиции. Единственото, което заемало времето им и мислите им, била войната и желанието да разрушат или завземат вражеския мравуняк, как да отнемат повече вражески мравешки животи и как да докажат кой от двата враждуващи мравешки народи е по-силен.
След няколкомесечна изтощителна подготовка за военните действия в един миг завалял невиждан пороен дъжд и потопил в дълбока локва и двата мравуняка. На сутринта в локвата плували борови иглички, жълъди, мравки… Нямало следа от мравуняци, от подготовка за военни действия, от изгубено мравешко време…
Втори финал: …завалял невиждан пороен дъжд. Втурнали се всички мравки да носят и спасяват на сухо децата и храната и в общата битка за оцеляване забравяли да се питат: „Ти от кои си?”…
Из "Приказки за пораснали деца" на Мадлен Алгафари. Откъсът е публикуван с любезното съгласие на вторката.
