Екстремни емоции, натрапчиви мисли за самонараняване или самоубийство, лесна раздразнителност и хронично чувство за самота – това са някои от признаците, които свидетелстват за емоционално нестабилното, или граничното личностно разстройство (ГЛР). Много хора са с погрешното убеждение, че такава болест не съществува. Всъщност ГЛР е заболяване, което трудно се диагностицира, понеже голям брой от симптомите му са характерни за други състояния, като например депресия или паническо разстройство.
За хората с гранично личностно разстройство съществува или черно, или бяло - те не признават междинни положения. С други думи, чувстват се или добре, или зле. Не съумяват да намерят златната среда, а ако им се удаде някак да внесат баланс в живота си, то е само за кратко. Това заболяване може да се появи за първи път в съвсем ранна възраст, въпреки че най-често се диагностицира едва на по-късен етап. Това е така, защото колебанията на настроението и емоционалните върхове и спадове по-рано неправилно са се обяснявали с промените в хормоналния баланс, наблюдавани между 11 и 19-годишна възраст.
Но емоционално нестабилното разстройство на личността не изчезва от само себе си. И ако не се диагностицира правилно, състоянието на засегнатите се влошава с годините и внася в живота им все по-растящо неспокойствие. Ето с какви ситуации обикновено се сблъскват хората, страдащи от ГЛР:
- Когато ги грози загуба – реална или въображаема, те правят всичко възможно да избегнат неприятното събитие. Точно в този момент започват да си играят с мисли за самоосакатяване или самоубийство.
- Взаимоотношенията им с околните са много интензивни; първоначално са склонни да идеализират даден човек, който по-късно се обезценява в техните очи.
- Страдат от дисоциативно разстройство на идентичността; болните често не знаят кои са и поради това отчаяно търсят мястото си под слънцето.
- Те са много импулсивни, в резултат на което се самонараняват, пристрастяват се към наркотици или получават хранителни разстройства.
- Много болни от ГЛР изпитват безкрайна празнота, на която се опитват да сложат край по най-различни начини.
Изброените по-горе признаци са само част от състоянията, измъчващи хората с ГЛР. Един от тях е особено опасен, а именно самоосакатяването. Засегнатите са неспособни да се справят с емоциите си и чувствата им са толкова крайни, че мислят как единственият изход е да си причинят физическа болка. Не всички хора с емоционално нестабилно разстройство на личността проявяват подобно поведение, но понякога незабелязано си нанасят вреда чрез други подходи. Пример за това са хранителните разстройства: пълният отказ от храна или пристъпите на вълчи глад със съпътстващите ги повръщания.
