Венера е странна планета. Заради своя размер и плътност астрономите често я наричат земен „близнак“. Тя обаче е доста различна от нашия свят.

Повърхностното налягане на въздуха на Венера е над 90 пъти по-голямо от земното. Ако имате късмета да прекарате един ден на нея, ще забележите, че Слънцето изгрява от запад и залязва на изток – точно обратното спрямо това, на което сме свикали. Пък и ще трябва да почакате доста, преди да можете да зърнете изгрева и залеза – един ден на Венера трае 243 земни дни – малко повече от една тамошна година, която продължава 225 земни дни. Уви, докато се чудите какво реално се случва, ще бъдете премазани от изключително силното налягане и изпепелени от температурите, достигащи до 400 градуса по Целзий.

И така, защо Венера се върти в обратната посока спрямо всички останали планети в Слънчевата система?

Първо, трябва да имате предвид, че това не е нормално. Астрономите смятат, че въртенето се определя още в момента, в който планетите се образуват от въртящия се облак газ. Т.е. смята се, че първоначално всичко е било нормално, но в един момент нещо е променило посоката на въртене на Венера (и наклонило оста на въртене на Уран настрани).

В случая с Уран обяснението вероятно е съвсем простичко – в някакъв момент в миналото нещо голямо (или няколко по-малки обекта) се е врязало в планетата и е променило начина, по който се върти.

При Венера не е изключено да важи и същият сценарий – един или няколко обекта я удрят и я обръщат надолу с главата (от наша гледна точка). Или пък ударът я забавя и обръща посоката на въртене.

Съществува и една малко по-сложна теория – бързоподвижната атмосфера на планетата си взаимодейства с повърхността и променя както скоростта, така и посоката на въртене.

„Гледаме на атмосферата като на един тънък и почти обособен пласт върху самата планета, който си взаимодейства минимално с твърдата повърхност“, казва астрофизикът Стивън Кейн от Калифорнийския университет в Ривърсайд в съобщение до медиите от април 2022 г. В своя научен труд той твърди, че Венера може да бъде използвана като особено подходящ аналог за планети със синхронно въртене. Ако тя не разполагаше с атмосфера, вероятно щеше да се върти в синхрон със Слънцето (както Луната спрямо Земята).

Вместо това взаимодействието на атмосферата с планетата ѝ позволява да се върти (макар и бавно) и то по начин, който би могъл да обясни нарастващата скорост на въртене – нещо, което учените наблюдават от откриването на Венера досега.

Мощната атмосфера на Венера е „неразделна част от планетата, която засяга абсолютно всичко – дори скоростта на въртене“, обяснява Кейн.

Източник: IFLScience