2022 г. беше рекордно топла година за страните от Западна Европа. Данните показват, че на повечето места по Земята средните температури за 2022 г. са били по-високи от средните. Голяма положителна аномалия се отбелязва и в Гренландия, и в Арктика, но поднормени средни температури е имало в Австралия, Канада и Южна Америка, защото 2022 г. мина под знака на Ла Ниня, която има временен охлаждащ ефект върху средната глобална температура. Ел Ниньо обаче се завръща и прогнозите сочат, че по всяка вероятност 2023 г. ще бъде още по-топла от 2022 г. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през изминалата 2022 г. в глобален план е била с 0,30 °C по-висока спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и с 0.49 °C по-висока спрямо стария период – за сравнение 1981 – 2010 г. Тези данни показват, че глобалната средна температура за последните 10 години се е повишила с почти 0.2 °C. така 2022 г. се оказва петата най-топла година, измествайки от тази позиция 2021 г. (Фиг. 1). Водачи в тази класация остават 2016 и 2020 г. с приблизително еднакви стойности на аномалията, следвани от 2019 и 2017 г. 

Фигура 1. Отклонение на средната годишна температура на въздуха спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

От представените данни добре личи, че в повечето територии и акватории на земното кълбо средните температури за 2022 г. са били по-високи от средните. Със значително превишение на установените норми са средните температури в Гренландия, Западна Европа, Северозападна Африка, Западен Сибир, Централна Азия и голяма част от Източна Антарктида (Фиг. 2). С голяма положителна аномалия се отличават и температурите над моретата около Антарктида и в европейския сектор на Арктика, както и над голяма част от северната половина на Тихи океан. Наднормени са и средните температури над по-голямата част от Атлантика и в Индийския океан. 

Обратно – на големи площи южно от Екватора в Тихи океан, средните температури са били поднормени. Причината е продължилата за трета поредна година Ла Ниня. С отрицателна аномалия се открояват и големи площи от източните райони на Южна Америка, централните части на Канада, отделни площи в Африка и Азия. С отрицателна аномалия са средните температури и в по-голямата част на Австралия, с изключение на най-северните райони на най-малкия по площ континент на Земята. 

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за декември 2021 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF.

Европа

При обобщението на данни в по-малък ареал температурите имат по-големи отклонения от нормите в сравнение с глобалната средна температура. Затова аномалиите на средната европейска температура почти винаги е по-голяма. За 2022 г. средната европейска температура е с 0,87 °C над средното за периода 1991 – 2020 г. С тази аномалия изминалата година се нарежда като втората най-топла календарна година. В Европа водач в тази класация е 2022 г., с отклонение от 1,2°C над средното за периода 1991 – 2020 г. Като 2022 г. е малко по-топла от 2014, 2015 и 2019 г., които имаха средни температури между 0,74 и 0,79°C над средните. За последните 10 години скоростта на повишение на средните европейски температури е около 0.45 °C или повече от два пъти спрямо скоростта на  повишение на глобалната средна температура. Неслучайно Световната метеорологична организация обяви, че 

Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята.  

В регионален план, с изключение на Исландия и малки по площи зони в Източното Средиземноморие, останалата част на континента е с наднормени средни температури през 2022 г. (Фиг. 3). 

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за 2022 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за Европа. Източник: C3S/ECMWF.

Трябва да се отбележи, че тази наднорменост се увеличава от изток на запад и за голяма част от западноевропейските страни 2022 г. беше най-топлата година, поне от 1950 г. насам, според данните на Коперник (C3S). А в някои страни 2022 г. е била и най-топлата година в цялата им метеорологична история. Във Франция изминалата година е най-топлата от 1900 г. насам, като побеждава предишния рекордьор 2020 г. (Фиг. 4.). 

Фигура 4. 10-те най-топли години във Франция. Източник: METEOFRANCE.

Испания също отчита най-топлата година в своята метео история. Същото регистрира и Италия, като интересно е да се отбележи, че базата данни за годишни температури води началото си от 1800 г. 

В Германия по предварителни данни изминалата 2022 г. дели първото място с 2018 г. Въпреки студения декември Великобритания също отчита най-топлата година, побеждавайки предишния лидер 2014 г. И нещо впечатляващо – в Централна Англия, началото на инструменталните наблюдения на температурата на въздуха са най-старите в света и водят началото си от 1659 г. – или вече 364 години. Там 2022 г. също е най-топлата в цялата годишна редица с данни. Ирландия е с далеч по-кратка метео история, датираща от 1900 г., но 2022 г. също е рекордно топла, тя “бие” предишните най-топли години 1945 и 2007 г. Трябва да се отбележи, че рекордите за Великобритания и Ирландия са по предварителна обработка на данни, като все още се изчаква да премине окончателният контрол на данните.  

Причина за този голям дял за рекордните годишни температури в тези страни има най-топлото регистрирано лято в Европа. За пръв път във Великобритания е регистрирана абсолютна максимална температура над 40 °C. Интересен и същевременно стресиращ е фактът, че предишният рекорд е подобрен в повече от 40 станции в Обединеното кралство. В момента най-високата температура на Великобритания „държи“ Конингсби, Линкълншир със стойност 40,3°C отчетена на 18 юли 2022 г. На същата дата паднаха рекордите и на Уелс и Шотландия (Фиг. 5). Лондон също вече се „гордее“ с абсолютен максимум над 40 °C. 

Нови най-високи дневни максимални температури. Обединеното кралство и Англия - 40.3C в Coningsby. Уелс - 37.1C в Hawarden. Шотландия - 34.8C в Чартърхол.
Фигура 5. Нови абсолютни максимални температури в Обединеното Кралство, измерени на 18 юли 2022 г. Източник: https://www.metoffice.gov.uk/.

Горещата вълна в средата на юли подобри рекордните температури на редица станции в Португалия (47.0 °C най-високата температура за целия месец в Европа), Испания, някои централноевропейски страни, както и във Франция и Германия (Фиг 6). 

https://meteofrance.com/sites/meteofrance.com/files/styles/lightbox_style/public/images/editorial/records_chaleurs_juillet_europe_V6.jpg?itok=Ghza7coA
Фигура 6. Нови абсолютни максимални температури в някои станции на Западна и Централна Европа, поставени от 14 до 20 юли 2022 г. Източник: https://https://meteofrance.com/

Психологическата граница на 40 °C пълзи на север и вече Северна Германия има стойност над този праг. На 20 юли 2022 г. в Хамбург бяха отчетени 40.1 °C. За Германия това бяха немислими стойности до този момент, още повече за този северногермански град, известен по-скоро с мрачното и хладно време. 

В България

В нашата страна изминалата 2022 г. е поредната със средни температури над нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, изминалата 2022 г. е била с най-голяма положителна аномалия в северните части на Северна България, докато над крайните южни райони от страната отклонението от нормата е по-малко, но отново в положителна посока. Най-близко до нормите са били средните температури в средните и високите части на планините.

От началото на новия век всички години са с положителна аномалия спрямо средните температури за периода 1961 – 1990 г (Фиг. 7). Само през 2005 г. е отчетена незначителна отрицателна аномалия. Най-топлата година в нашата страна до момента е била 2019 г., следвана от миналата 2020 г. На този фон изминалата 2022 г. се бори за третата позиция в тази класация и има голям шанс да победи 2007 и 2015 г., но това официално ще стане ясно след обработката на по-голям масив от данни. Трендът на повишение на средните температури в нашата страна от началото на века е с около 0.5 °C  на десетилетие. 

Фигура 7. Отклонение на средната температура на въздуха в България по години спрямо нормата за 1961 – 1990 г. Източник: www.stringmeteo.com, НИМХ

Изминалата 2022 г. в нашата страна е била с топли месеци януари и февруари, които допринесоха за поредната топла зима, каквото беше зимата на 2021/22 г. През март месец обаче средните температури в страната бяха под нормата, особено в планините, където имаше места с близо 5 °C по-студено от средните температури и то за по-студения климатологичен период 1961 – 1990 г. Март 2022 г. беше най-студеният март за последните 26 години – от март 1996 г. Април и май бяха с температури около нормата и по този начин пролетта на изминалата година беше сезонът със средни температури около и под нормата. Лятото беше наднормено, но със сравнително малка положителна аномалия, сравнена с повечето лета от новия век. Нещо повече – в средата на юли имахме студен период, през който бяха поставени няколко студени рекорда и през който в София за първи път бяха регистрирани три поредни дни с минимална температура под 10 °C през юли, като в един от тези дни температурата се понижи до 6 °C, а в някои затворени котловини и високи полета се доближи до нулата. През септември за голяма част от страната средните температури също бяха под нормата, но от октомври до края на годината се редуваха месеци с много големи положителни аномалии. Само ще припомним, че през ноември в страната отново бяха измерени стойности над 30 °C, което се случва за втора поредна година. 

В заключение, може да се каже, че в глобален план изминалата 2022 г. не беше от рекордно топлите години, но отново е близо до върховете на тази класация. Една от причините за по-малката положителна аномалия в сравнение с призьорите е вихрещата се за трета година Ла Ниня, както и последиците от изригването на вулкана около Тонга в началото на 2022 г. До този извод достигат и в Британската метео служба, откъдето заявиха, че през последните три години глобалната температура е повлияна от ефекта на продължителната Ла Ниня, която има временен охлаждащ ефект върху средната глобална температура. Очакванията на числените модели са за връщане към относително по-топли условия в някои части на тропическия Тихи океан и съответно засилване на Ел Ниньо. 

Вероятно тази промяна ще доведе до това, че глобалната температура през 2023 г. ще бъде по-висока от тази на изминалата 2022 г.

Според проф. д-р Адам Скайф, ръководител на отдела за дългосрочни прогнози в Метеорологичната служба на Великобритания, 2023 г. може и да не бъде рекордно топла, но нарастването на глобалните емисии на парникови газове продължава с бързи темпове и вероятно следващата година ще бъде още една забележително топла година. Поредната среща на COP 27 на експерти и политици, свързана с промените в климата, беше посветена именно за справяне с последиците от глобалното затопляне и на решенията, които могат да бъдат предприети. Повече за срещата може да прочетете тук. 

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

В публикацията са използвани материали от: