Как ли са ни гледали и възпитавали нашите майки без Фейсбук групите, до които се допитваме за какво ли не? Как ли са се справяли, особено в частта как да наказваме, да наказваме ли изобщо, има ли полза от наказанието, в кои ситуации…
Всеки родител си задава тези въпроси, затова, нека се разберем! detstrana.ru разглежда няколко грешни и няколко правилни реакции и изходът от тях:
Не отправяйте напразни заплахи
Понякога децата са абсолютно непоносими и се държат, меко казано, противоречиво. Дори да имате ангелско търпение, то в един момент се изчерпва и ви се иска да покажете на детето, че няма право да постъпва така опърничаво/капризно/възмутително…
Първото, което идва на ум, е наказанието: „Край! Повече никакви филмчета преди лягане! И никакви бонбони! И утре няма да отидеш на разходка!“
Но още, докато го изричаме, сърцето ни се свива – едва ли сме способни да изпълним заканите, защото ни е жал за детето. Освен това, някои наказания усложняват живота на всички.
Ще наказваме, като отменим празника за рождения ден? Не е редно - на никого не му се иска да го пропусне, много е строго това наказание, а и какво ще кажем на роднините и приятелите? Изхвърлили сме се с тази заплаха.
А и с времето провиненията вече не изглеждат толкова сериозни, затова и след малко се чувате да изричате: „Е, добре, изгледай това филмче, но повече никога не се дръж така!“
Наказанието в този си вид изобщо не работи, защото думите ви не са подкрепени с действия. Това, което детето разбира от цялата история е, че следващия път мама пак ще покрещи, а после ще ѝ мине.
Заплахи с последствия
Понякога родителите стискат зъби, проявяват воля и удържат на своите грозни обещания. Този вариант, от една страна, е печеливш – на думите им може да се вярва, казват нещо и го правят. Но минусите може да са повече от плюсовете.
Първо – налагате по-сериозна санкция, отколкото заслужава детето, което е несправедливо и у малкото остава чувството, че животът не е честен към него.
Второ, ако наказанието продължава във времето (например, забранявате да гледа телевизия цяла седмица) детето постоянно ще се връща към негативното събитие, заради което се е разразил конфликтът. След това е малко вероятно то да си направи "правилните изводи", както очакваме.
По-скоро ще бъде тревожно, притеснено, ще започне да се обвинява и да се смята за лошо дете. А ние въобще не се стремим към този ефект от своите възпитателни мерки.
Запазете хладнокръвие
Спокойствие, само спокойствие! Ако не знаете как да постъпите и не виждате начин да повлияете на бушуващата детска ярост, помислете за различни варианти. Наказанието, само по себе си, не е кой знае колко възпитателно, по-важно за детето е да срещне навременна и разбираема за него родителска реакция.
Вместо да заплашвате, задайте въпроси, говорете с детето, обяснете. Или помълчете, докато обмисляте стратегията – при всички случаи опитайте да запазите емоционално равновесие.
Защото хората се заразяват един от друг с емоции както с вируси. По-добре да заразите детето със спокойствие, а не с протести, истерия и крясъци. Не прехвърляйте негативно отношение на другите, вредно е и опасно.
А и когато сте спокойни, можете да прецените по-добре всяка ситуация.
