Облаците могат да отразяват голяма част от слънчевата светлина. Така например земните – около 30 процента от нея, докато тези на Венера, която е изцяло покрита с тях, 75 процента (това я прави и най-яркият обект в нощното небе). Сега астрономите откриха екзопланета, която е още по-блестяща. LTT9779b отразява 80 процента от звездната светлина, която получава, което я прави най-силно сияещата планета, известна на човечеството до момента, както и най-голямото "огледало" във Вселената.

Албедото характеризира отражателната способност на повърхността на телата и представлява отношението на количеството отразена слънчева радиация от естествена или изкуствена повърхност към количеството радиация, постъпваща към нея. Колкото по-отразяваща е повърхността, толкова по-високо е албедото, докато тъмните или грапави повърхности поглъщат светлината. Повечето светове, с изключение на онези, които са покрити с много облаци или с блестящ бял лед, имат ниско албедо. LTT9779b обаче има високо, което изненадва учените, тъй като планетата не би следвало да има каквито и да било облаци (или атмосфера).

Обектът, открит с помощта на мисията „Хеопс“ на Европейската космическа агенция (ЕКА), обикаля около подобна на Слънцето звезда само за 19 часа. Той се намира толкова близо до нея, че температурите на онази страна, която е обърната към звездата, достигат изпепеляващите 2000°C. Екзопланетата LTT9779b е малко по-тежка и малко по-голяма от Нептун, а впечатляващата ѝ отразяваща способност се дължи на металните стъкловидни облаци, които изграждат атмосферата ѝ.

"Представете си един горящ свят, разположен в близост до своята звезда, с тежки облаци от метали, носещи се нависоко, с дъжд от титаниеви капки", казва съавторът Джеймс Дженкинс, астроном от Университета Диего Порталес и CATA (Сантяго, Чили).

Стъклените метални облаци са създали огледален ефект около тази планета. Източник: ESA (Acknowledgement: work performed by ATG under contract for ESA)

Тази планета определено е мистерия. Броят на известните планети с размерите на Нептун, които обикалят толкова близо до своята звезда, са изключително малко. Според астрономите причината за това е проста. По-големите планети, т.нар. "горещите юпитери", имат достатъчно голяма гравитация, за да задържат атмосферата си (през повечето време). Но атмосферите на "горещите нептуни" би трябвало да се „раздухват“ и да оставят след себе си скалисто ядро с размерите на Земята. Вероятно LTT9779b е изключение поради факта, че облаците ѝ отразяват голяма част от енергията, а това от своя страна ѝ позволява запази газовата си обвивка.

Облаците на тази екзопланета също са загадка. На фона на температурите, които наблюдаваме, те не би следвало да съществуват (дори и да са направени от стъкло или метал). И все пак облаци има и те карат този далечен свят да блести.

Всяка температура над 100°C пречи на образуването на облаци от вода. Учените обаче осъзнават, че ключа към загадката се крие в кондензацията – същата, която се получава в банята след горещ душ.

"За да запарите банята, трябва или да охладите въздуха, докато водните пари се кондензират, или да продължите да пускате горещата вода, докато се образуват облаци, тъй като въздухът е толкова наситен с пари, че просто не може да поеме повече. По същия начин LTT9779 b може да образува метални облаци, въпреки че е толкова горещ, защото атмосферата е пренаситена със силикатни и метални пари“, обяснява Вивиен Парментие, изследовател в Обсерваторията на Лазурния бряг (Франция) и съавтор на изследването.

Изследването е публикувано в списание Astronomy & Astrophysics.

Източник: IFLScience