След петдесетгодишна възраст вземате заеми. Заеми от тялото си. А след това връщате с огромни лихви това, което сте взели на кредит. На тази възраст настъпва, както пише психиатърът Шувалов, "нивелиране на енергията". Тя се изравнява, по-малко е. В организма постъпва или се произвежда по-малко енергия. Никаква мистика, това е просто нормална психофизиология.
И тази енергия би трябвало да е достатъчна за живота. За активност във всичките ѝ форми. И за здраве. И за общуване. Сега част от енергията трябва да бъде правилно разпределена, - като пенсията, уж. Когато се изразходва разумно, тази енергия е достатъчна за живота. Но всяко допълнително усилие е кредит. Най-вероятно има достатъчно енергия за това усилие. Но вие вземате назаем. И, разбира се, ще я върнете с лихва.
Това вероятно дори не е метафора. Когато сте били млади, не сте се наспивали достатъчно, това е нормално. Сънливи сте, но ще се справите. И това няма да се отрази на външния ви вид или на здравето ви. Много енергия! Или пък след работа са ви помолили да помогнете, да поработите още малко. Е, какво да се прави, трябва да се помага. Още едно нещо отгоре.
Влязохте в токсичен спор и са ви наранили? В младостта човек го понася тежко, но се възстановява бързо. Уви, в този период обаче трябва да вземете „заем“ за това разхищение на енергия. Нужни са много сили, за да оцелеете.
Някой човек ви се е оплаквал цял час, хленчил е и ви е разказвал за живота си, а вие сте го слушали учтиво, въпреки че има много неотложни неща за вършене? В младостта си ще забравите за него за един час. В зряла възраст един пропилян час ще ви отнеме дни, за да си го върнете. Забелязали ли сте, че времето е станало дефицитно? Въпреки че има по-малко неща за вършене. Ние сме тези, които връщат заемите.
Онова, което не можеш да направиш, докато си млад, не можеш и като остарееш. Всичко струва скъпо, а хората около нас са свикнали с нашата надеждност, енергичност, жизненост, с това, което според тях можем и трябва да правим. И те изискват, удряйки с лъжици по чиниите: хайде! А ние даваме. Само че сега даваме не това, което притежаваме, а онова, което сме взели на кредит.
Все едно да вземеш заем с висока лихва и да дадеш парите на другите – продължаваме да даваме, без значение на кого сме ги дали и защо сме го направили.
Трябва да забавим темпото и да не вземаме големи „суми пари“ назаем. Много е трудно да върнеш пенсията си. А ако не го направите, ще дойдат събирачите на дългове. Заболяване. Застаряване. Всички тези бръчки, сива коса, загуба на сили, лошо настроение... Сега сме длъжници. А животът на длъжника е незавиден. Всичките му доходи отиват за погасяване на дълга...
Те не ви оставят да спите, а ви вкарват в дълг. Разстроиха те и ти отнеха времето да спориш, поставиха те в кредитно робство. Принуден си да работиш безплатно - поставен си в дългов затвор, от който е толкова трудно да се откупиш... Ще плащаш, ще плащаш и ще плащаш... Въпреки че преди беше лесно да даваш, лесно да харчиш. Защото ресурсът беше по-голям.
<...>
Сега една от основните задачи е да не се впускаме в заеми, така че близките ни да трябва да ги плащат, когато рухнем безпомощно от болест в ръцете им. Трябва да живеем в рамките на възможностите си. Но парите в момента са ограничени, а ненужната щедрост може да се превърне в тежко бреме...
Автор: Анна Кирянова / cluber.com.ua
