Искаме децата ни да се държат добре, да се учат по-добре, не за тройка, да нямат вредни навици.... Но най-вече обаче искаме да са щастливи.
Можем ли да отгледаме дете-оптимист и какво трябва да направим, за да го постигнем ? Ето съветите на психолога Екатерина Прохорова.
Да се родиш оптимист или да тренираш „мускула“ на оптимизма
Всеки човек се ражда с определен темперамент. Може по природа да носим повече или по-малко оптимизъм – с други думи по рождение да гледаме на света по-ведро, да вярваме в успеха и в тържеството на доброто над злото. Влияние обаче оказва и в каква среда сме живели, какво е било обкръжението ни и как хората в него виждат света.
Децата по рождение са заредени с много енергия и жизнерадост. Родителите са тези, които могат да им помогнат да ги съхранят или потиснат и задушат.
Детето вижда света през призмата на родителския поглед. Според това какъв е цветът на „стъклата“ на техните очила, такъв ще бъде и за децата им. Като възпитатели те имат задача да им покажат богата палитра от „ житейски цветове“, за да видят цялото разнообразие – понякога светът наоколо наистина е сив и намръщен като облак. Но както облаците – така лошото настроение и тъгата се разнасят.
Природата, светът, животът са изменчиви и циклични. И невинаги зависят пряко от човека.
Задачата на семейството е да научи децата да се ориентират в тази „цветност“ и съответно да избират кога да действат или да изчакат лошото да отмине.
Оптимизмът е усещането, че светът е мой приятел
Именно родителите могат да помогнат да сложат началото на това приятелство.
С напредването на възрастта преставаме да мечтаем и причините за това са най-малко две. Първата е, че сами се ограничаваме в един или друг смисъл.
Докато детето е генератор на желания – то има огромна енергия, много фантазия и почти липса на страх, че нещо може и да не се получи. То едва ли не пробва света на вкус, изследва го. За вътрешния му свят – поне за момента - няма граници.
Ограниченията идват от правилата. Създават ги възрастните. Те наистина са необходими с оглед на безопасността. Понякога обаче тези правила са ненужни и даже са безсмислени – продиктувани единствено от страховете на мама и на тате.
Ако те постоянно му „подрязват крилцата“ и спират мечтите му с изрази като „измислил си някаква глупост“ или „нищо няма да ти се получи“ или „ не губи време за глупости“ , постепенно енергията му да генерира нови идеи и желания се загубва. И, когато порасне се оказва, че „генераторът“ му за нови идеи не работи.
Продължава на страницата на Новите родители
