Изследователите установиха биологичното действие на мутации на имунни клетки, които преди са били свързвани с болестта на Алцхаймер. Една от мутациите, изглежда, играе защитна роля в мозъка.
Тъй като десетки милиони хора по света живеят с деменция и средствата за лечение са ограничени, в изучаването на болестта са инвестирани десетилетия и милиарди долари. Въпреки това тя все още продължава да бъде обгърната в мистерия.
Ето защо неврологът от Станфордския университет Анди Цай и колегите му изследват различни вариации на гена фосфолипаза С-гама-2 (PLCG2) при мишки, за да потвърдят и проследят механизма зад установената по-рано връзка с болестта на Алцхаймер.
Известно е, че този ген се експресира в имунните клетки на мозъчната микроглия. Тези клетки идентифицират и поглъщат нашественици или други клетки, които са се „повредили“ в мозъка ни.
PLCG2 участва в предаването на сигнали между микроглиите и предизвикването на възпалителна реакция и се задейства, когато микроглиите се сблъскат с амилоидни плаки в мозъка, което е често срещана характеристика на болестта на Алцхаймер.
"Реакцията на микроглиите засяга невроните, което след това се отразява на способността за учене и формиране на нови спомени", обяснява биохимикът от Университета на Индиана Гари Ландрет.
Когато Цай и екипът му изключват напълно гена, мишките стават по-склонни да развият болестта на Алцхаймер.
Микроглиите с мутации на PLCG2, изглежда, реагират по различен начин на амилоидните плаки, наблюдават изследователите. Те променят способността на имунните клетки да променят и уплътняват плаките.
Една от вариациите - M28L, действа точно както нокаута. Заради нея микроглиите стават неспособни да изпълняват правилно задачата си.
"Те не могат ефективно да мобилизират силен отговор към отложения амилоид", пише екипът в статията си.
Но друга версия на гена, P522R, е в състояние да поддържа работната памет на мишки, засегнати от модел на болестта на Алцхаймер с повишена активност на протеина PLCG2.
Цай и колегите му подозират, че като позволява на микроглията да намалява по-ефективно плаките, мутацията помага да се разчисти пътят на невротрансмитерите да достигнат до целите си в мишия мозък, притежаващ характеристики, подобни на тези на болестта на Алцхаймер.
Тази теория се нуждае от повече тестове, за да бъде потвърдена, и въпреки че защитната мутация е наблюдавана при хора, няма данни за генетична връзка между M28L и болестта на Алцхаймер при хората, тъй като тази мутация изглежда е рядка. Но новото изследване се съгласува с неотдавнашните предположения, че болестта на Алцхаймер е имунно заболяване и че амилоидните плаки не са онази част от мозъка, която не функционира правилно.
Като цяло резултатите показват, "че насърчаването на невропротективен микроглиален отговор на амилоидната патология може да ограничи прогресията на болестта на Алхаймер", заключават Цай и екипът.
Изследването е публикувано в Immunity.
Източник: Science Alert
