1. Да възпитавате, означава да хвалите
Да възпитавате – значи да видите, да отбележите и да насърчите най-добите страни в характера на вашето дете. Да му дадете пространство и да създадете условия да се изяви.
А това понякога е трудно.
2. Хвалете конкретната постъпка, не детето
Забравете похвали от сорта на: „Ти си забележителен!“
Подобно изречение по-скоро ще обърка детето. Вероятно ще се замисли какво чак толкова е направило, че е впечатлило майка си.
По-добре е да кажете конкретно: „Много добре си нарисувал тази картина“ или пък: „Впечатлена към колко бързо успя да прибереш играчките и да подредиш стаята си“.
3. Сравненията разболяват
Неприемливо е да сравнявате детето – било с брат, сестра, било с приятелите или връстниците му.
„Виж как Петя бързо си изяде супата!“, „ Чу ли как хубаво пее Маша? Кога и ти ще се научиш така?“
Родителите смятат, че така мотивират детето да се старае. То може и да успее. Но също така е възможно да се потисне, да развие нервен гастрит или пък чувство за малоценност.
И колкото по-неуместни са нашите сравнения, толкова вредата е по-изявена.
Похвалете детето за това какво е успяло да постигне в момента, и не го притискайте с очаквания какво би могло да постигне, ако ... Според вашите представи.
4. Бъдете искрени
Не се преструвайте и не преигравайте. Децата бързо разпознават фалша. И, ако рисунката на вашето дете, по ваша преценка не особено сполучлива, открийте за какво да го похвалите. Кажете например: „Мисля, че няма такива огромни цветя, но съчетанието на нюанси в картината ти е наистина прекрасно!“
5. Не използвайте превъзходна степен
Добре е така да подбирате думите с, които го хвалите, че да не създавате у детето впечатление, че то винаги е право, че е талантливо или пък гениално. „Ти си първенец в класа!“, „Ти си най-талантливият в кръжока!“
Дори в даден момент това да е така, в следващия е много вероятно ситуацията да се промени. И бързо да го върне в реалността. А от това детето ще страда.
Затова се ограничете с похвала на конкретно действие и постигнат успех, без да правите генерални изводи.
6. Не се сърдете, искайте помощ
Как да го хвалите, ако няма за какво? Ето прост пример. Занимавате се с детето, рисувате, четете книжка и улисана в игра, забравяте манджата на котлона. Ядосвате се, но вместо да викате, може да извлечете полза от станалото.
Вместо да ругаете, обяснете на детето, че яденето е изгоряло и се налага да почнете от начало с приготовленията. Попитайте го иска ли да помогне. И обяснете, че, ако човек не прави грешки, трудно върви напред. Кажете нищо от сорта на: „Ето ти днес ми помогна, значи се научи да правиш нещо.“
Продължава на страницата на Новите родители
