Не искайте от детето да влезе във вашия свят, а влезте вие в неговия
Понякога може да не разбираме поведението на детето. Понякога може да ни се иска да се държи по различен начин. Понякога може да ни се струва, че никога няма да го разберем. Сякаш не е наша плът и кръв.
Връзката с детето се състои в това да се потопим в неговия свят, да разберем емоциите му и да общувате по начин, който наистина отговаря на чувствата и преживяванията му. Това е дълбока, сърдечна връзка, която се поражда от способността да видим света през очите на детето и да го почувстваме през сърцето му.
Лесно е да раздаваме заповеди, команди, да налагаме правила.
Децата, разбира се, имат нужда от правила и граници, в противен случай сами ще се объркат и няма да се чувстват сигурни и уверени. Нашата работа е да бъдем на първо място техни родители, а не приятели. Правилата и границите са важни, за да може детето да си създаде рутина и да има знание за правилното и неправилното, за позволеното и непозволеното, за доброто и злото.
Трудно е да изслушаме, да запазим самообладание, да бъдем търпеливи и разбиращи.
Детето се чувства сигурно, когато играем на негова територия. Не се опитвайте да го извадите от зоната му на комфорт, за да му дадете урок. За да изградим пълноценна връзка с детето и да имаме пълноценно общуване, трябва да се научим да наблюдаваме, да забавим темпото, да слушаме, да сме търпеливи. Трябва да срещнем детето там, където е то, на какъвто етап от живота си се намира то.
Една от най-големите грешки на родителите е, че отказват да приемат, че детето им се променя. Какво стана с моето малко дете, къде отиде онова усмихнато, весело човече, което ме обгръщаше с ръце през шията и ме разсмиваше с всяка своя дума?
Отговорът е: „тук“! Тук е това човече, но то расте и в това е чудото на живота. Не приемайте като нещо лошо, че детето се променя. Промяната е част от порастването, а порастването е част от живота. Това означава, че детето ви върви по своя път, че е здраво. Радвайте се и благодарете на съдбата, че имате шанса да бъдете част от този път.
Не вменявайте чувство на вина у детето. Оставете го да изрази себе си. Опитайте се да го разберете, подкрепете го. Бъдете част от промяната му и не забравяйте да му показвате, че го обичате. Всичко може да се промени, но не и обичта на мама и татко.
Цветелина Велчева ©