Ако винаги сте първите, които пишат или се обаждат на даден човек, а след това се питате дали го е грижа за вас, има само един начин да си отговорите на този въпрос.

Трябва да спрете да инициирате контакт. Дори желанието да е голямо, ако толкова ви се иска да пишете, да изпратите снимка, да наберете номера и да попитате: "Как си?", не го правете. Спрете.

Но тогава този човек няма да се обади или да пише сам, той никога не е правил това! Не го прави, защото вие го правите. И е свикнал с това. Приел е този модел на общуване. Вие правите първата крачка, а той прави втората.

И този човек изглежда щастлив от факта, че му се обаждате или пишете. Изглежда, че е съгласен да се срещнете. Но дълбоко в съзнанието ви гризе едно съмнение: „Има ли нужда от мен?“ Затова намерете смелост да получите отговор.

Ако сте необходими, човекът сам ще се обади или ще пише. Може би не веднага. Може би ще трябва да изчакате и да се притеснявате. Но ако се нуждае от вас, той ще изчака обичайното обаждане или съобщение и тогава ще направи крачка. Може би ще изпрати усмивка или забавна снимка, но и това е стъпка. Има нужда от вас.

Отговорете и вие със снимка и изчакайте още малко. И човекът ще започне да общува. Той ще напише: "Как си?" или нещо подобно.

Ами ако не пише? Ако не се обади? Ако изчакате един месец и няма сигнал?

Тогава не сте нужни. Той се справя добре и без вас. Вие не сте част от картината на живота на този човек. И няма нужда да го оправдавате с много работа или срамежливост. Той няма нужда от вас. Трябва да приемете това.

Това не е краят на света, а нещо, над което трябва да се замислите. Ако имате много време и енергия, можете да продължите да пишете и да се обаждате първи. Но най-вероятно от връзката няма да излезе нищо. Нещата просто ще продължат да се влачат по този начин; това е форматът.

Това е тъжен начин, но няма друг. Без да се обиждате, без да се карате, трябва да спрете да инициирате комуникация и да изчакате. Ако в продължение на един месец човекът не е писал или се е обадил - не сме толкова необходими и интересни.

И той не се интересува от това как сме и как върви животът ни.

Автор: Анна Кирянова / cluber.com.ua