Миналия месец едно проучване, публикувано в Archaeological Prospection, привлече вниманието на медиите (включително на Obekti.bg) заради необичайното си твърдение, че планина в Индонезия всъщност е най-старата пирамида в света, построена от древните хора. Но реакциите на археолозите, които последваха, поставиха под въпрос смелите заключения.

Според статията Гунунг Паданг - което в превод означава "Планината на просветлението" - не е била формирана по естествен път, а е била "старателно изваяна" в сегашната си форма преди 25 000-14 000 години. Ако това е вярно, тя би била значително по-стара от най-старите пирамиди в света, като екипът пише, че това "предполага, че напредналите строителни практики са били налице още когато земеделието може би все още не е било изобретено".

Сред другите смели твърдения е, че на обекта има "скрити кухини или камери" и че самият обект изглежда е бил погребван няколко пъти, "вероятно за да се скрие истинската му идентичност и съответно – да бъде запазен".

Извънредните твърдения изискват извънредни доказателства, а някои археолози въобще не са убедени, че екипът е предоставил такива, особено като се има предвид как това би пренаписало историята на човешкото развитие. Лютфи Йондри, археолог от BRIN в Бандунг, Индонезия, заяви пред Nature, че работата му показва, че населението в района е живеело в пещери преди 12 000 до 6 000 години и не е оставило доказателства, че е имало "забележителните зидарски способности", за които се предполага, че са използвани от хората в тази местност хиляди години по-рано за построяването на "пирамидата".

Флинт Дибъл, археолог от университета в Кардиф, Великобритания, заяви пред Nature, че статията борави с "легитимни данни", но са направени необосновани заключения. Например екипът е използвал въглеродно датиране, като твърди, че "датирането на органични почви от структурите е разкрило множество етапи на строителство, датиращи от хиляди години преди новата ера, като началната фаза е от епохата на палеолита".

Според екипа почвените проби от елементите на могилата, които те смятат за най-старата част от "конструкцията", са отпреди 27 000 години. Макар и това да е вярно, археолозите посочват пред Nature, че тези почвени проби не съдържат доказателства - като костни фрагменти или дървени въглища – за човешка дейност. По същество, без други по-убедителни признаци за човешка дейност наоколо, тези въпросните проби просто ни казват, че почвата действително е стара.

Съществуват и други проблеми, свързани с откритията на екипа. Така например учените представят камък с формата на кинжал, който според тях е изработен от хора. Същевременно обаче не съществуват реални доказателства, че в района са били създавани подобни предмети.

За момента най-вероятното обяснение е, че могилата е естествено образувание.

Източник: IFLScience