Намаляването на броя на опрашващите насекоми, като пчелите, кара цветята да се справят без тях и това е порочен кръг, който е вреден както за насекомите, така и за посевите, предаде АФП.
"Доста експерименти показват, че при липса на опрашители се наблюдава намаляване на размера на цветовете и на производството на нектар", обяснява пред АФП Самсон Акока-Пидол, докторант в университета в Монпелие.
Това, което е "наистина ново, е, че показваме в естествена среда как през последните 30 години растенията еволюират към разрив във взаимодействието си с опрашителите", продължава Акока-Пидол, който е ръководител на изследването, публикувано в New Phytologist.
Екипът от френския Център за функционална и еволюционна екология разглежда съдбата на полската теменуга (Viola arvensis) и нейните опрашители на четири места в Парижкия регион, пише БТА. Използвана е техника, известна като "екология на възкресението", при която съвременни цветя се сравняват с такива на растения, чиито семена са събрани на същите места преди повече от 20 години и се съхраняват в национални ботанически центрове.
Резултатите показват, че в Парижкия регион, където намаляването на броя на опрашителите е забележимо, днешните цветя са с 10% по-малки и произвеждат 20% по-малко нектар от близките си предшественици.
"Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че "щом нектарът вече не е полезен, ако няма опрашители, няма смисъл да се произвежда, защото това е само разход за растението", обяснява Пиер-Оливие Шепту, съавтор на изследването.
Намаляването на броя на летящите насекоми е потвърдено в много части на Европа в резултат на интензивното земеделие, замърсяването и изменението на климата.
Френското изследване показва, че този спад причинява за рекордно кратко време коеволюция на цъфтящите растения, която датира от милиони години. Това е така, защото дивите растения не се задоволяват просто да пестят енергията си. Те я пренасочват към самоопрашване - явление, при което "всяко растение се възпроизвежда само със себе си", продължава Пиер-Оливие Шепту.
Около 80% от цъфтящите растения притежават тази способност и следователно "голяма част от тях" биха могли да "еволюират към самовъзпроизводство" при липса на опрашители, добавя Самсон Акока-Пидол.
Но това далеч не е панацея. Първо, защото този процес би представлявал "еволюционна задънена улица, доста необратима", според Шепту, тъй като при много хомогенно генетично наследство има по-малко възможности за адаптация.
Втората последица е по-непосредствена и ще засегне земеделските култури. Полските теменужки растат и сред земеделски култури като маслодайната рапица или слънчогледа. Като привличат опрашители, те им помагат да се опрашват.
Големият губещ е опрашителят, който е жертва на истински порочен кръг. Намаляването на броя на опрашителите кара растенията да произвеждат по-малко нектар и по този начин да изчерпват източника им на храна, което допълнително застрашава оцеляването им и кара растенията да се справят без тях.
