Притчите са източник на мъдрост, основана на житейския опит. Те често са резултат от натрупани знания и уроци, предавани от поколение на поколение.
Много пословици са универсални и могат да се прилагат в различни ситуации и култури. Поради своята краткост и често метафоричен характер пословиците са лесни за запомняне, което ги прави отлично средство за предаване на информация, поуки и ценности.
Ето 8 арабски пословици, които осмислят дълбоки истини за живота:
1. „Истински умният човек не е този, който различава доброто от злото, а този, който може да избере по-малката от всички злини."
Истинската мъдрост не е просто да разпознаваш разликата между добро и зло, а да се ориентираш в ситуации, в които всички решения и избори ще имат отрицателни последици. Понякога няма такъв избор между добро и зло, а просто трябва да избереш по-малкото зло. И това те прави мъдър и разумен човек.
2. „Истински великият човек е този, който е независим от хората."
Истинското величие не се състои в това дали човек разчита на одобрението или подкрепата на другите, а в способността му да бъде непоколебим и независим в своите убеждения, действия и постижения. Да не служи на чужди интереси, а да следва своята съвест и да остане верен на нравствените си критерии. Великият човек може да следва собствения си път, дори ако никой не го подкрепя и не го убеждава да се откаже от целите и желанията си. Велик човек е този, който заявява открито мнението си и никога не би изневерил на своите ценности и принципи.
3. „Ухапването от лъв се лекува по-бързо от завистта."
Физическите наранявания могат да заздравеят много по-бързо от опустошителното въздействие на завистта върху взаимоотношенията и личното ни благополучие. Завистта разяжда отвътре навън, помрачава живота ни и влияе на отношенията ни с близките. Това напомня на мъдростта от наша народна приказка за мечката и лошата дума. Помните ли я?
4. „От един съд може да се излее само това, което е в него."
Не може да очаквате и да искате от някого нещо, което не носи у себе си. Ако човек не е добър, не очаквайте добро. Ако човек не е умен, не очаквайте мъдри съвети. Не можем да бъдем успешни, ако нямаме необходимите умения и знания. Не можем да бъдем щастливи, ако нямаме добри взаимоотношения с други хора. И не можем да живеем пълноценен живот, ако нямаме здраве и благополучие.
Тази поговорка е мъдър съвет, който може да ни помогне да избегнем много проблеми и неуспехи. Тя ни напомня да бъдем реалисти и да обмисляме възможностите си, преди да вземаме решения. Също така ни напомня да знаем от кого какво можем да очакваме, за да не се заблуждаваме и да не страдаме от разочарование.
5. „На глупака се прощават стотици грешки, а на умния човек не се прощава нито една".
Често към глупавите хора се отнасят по-снизходително, отколкото към умните, защото от тях просто не се очаква да направят много. Това може да е несправедливо, но е факт, с който трябва да се съобразяваме. Към умните и интелигентните имаме високи изисквания.
6. „Не отваряй врата, която не можеш да затвориш."
Или не си играйте с огъня. Тази поговорка съветва за предпазливост и благоразумие в действията. Тя предполага въздържане от започване на нещо или въвличане в ситуация, която човек не може да контролира или да управлява последствията. После и да съжалява, ще бъде късно. Три пъти мери, един път режи.
7. „Когато даваш пари назаем, си приятел, но когато ги искаш обратно, си враг."
Казват, че ако не искаш да загубиш приятел, не му давай пари назаем. Вероятно някой вече е загубил приятели, познати или е прекъснал връзката си с роднини заради пари. И тук по-скоро става въпрос не за отношенията, които съществуват между хората, а за нашите очаквания и нагласа към тях.
8. „Глупавият човек може да бъде разпознат по шест неща: 1) гняв без причина, 2) реч без полза, 3) промяна без напредък, 4) учене без цел, 5) доверяване на непознат и 6) бъркане на врагове с приятели."
