"Нямам намерение да се извинявам, че обичам да пия сама кафето си. Просто ми харесва да си мълча и да съзерцавам света, отколкото да деля дните си с хора, които не престават да бълват поток от ненужна информация и клюки за личности, които познавам бегло или въобще не съм срещала.

Нямам намерение да се извинявам, че допускам съвсем малко хора до себе си - какво да си кажа с човек, който е далеч от светоусещането ми. Усамотението не означава, че си сам, а че си свободен. И в такъв момент можеш да бъдеш себе си.

Самотен можеш да си и в стая с 20 души, които не успяват да докосват нито една струна в душата ти. Тогава е страшно.

Няма намерение да се извинявам, че не се отказвам. И че и в най-тежките моменти вярвам в щастливия изход на нещата.

Няма намерение да се извинявам,че понякога избирам да съм начумерена и сърдита. Просто фалшивите усмивки не ми приличат.

Няма намерение да се извинявам, че харесвам света си и малкото хора, които са в него. Няма да се променя и няма да го напусна, само за да докажа нещо на някого."

Моника Белучи