Самотата настъпва тогава, когато сме сами, въпреки че не желаем да сме сами

Усещали ли сте някога силно самотата? Чувствали ли сте се така, сякаш никой не го е грижа за вас? Че никой не ви приема и не ви разбира? Познавате ли самотен човек? Как може да опишете чувството на самота?

Някои казват, че то е вътрешна празнота. Други – стягане на гърлото или чувство на безпокойство. Трети смятат, че самотният човек, все едно не е жив. Ключовите думи, като че ли са нещастен, отегчен, с ниско самочувствие, без желание за живот.  Самотата не означава просто да си сам. Всички се нуждаем от време, когато да сме сами. На някои хора именно тези минути им липсват. Всички сме изпитвали това напрежение, което ни кара да потърсим тихо място, за да възстановим емоционалните си и духовни сили. Самотата настъпва, когато сме сами, въпреки че не желаем да сме сами.

Временната самота – тя често се изпитва от повечето от нас. Тя може да продължава от няколко минути до няколко часа. Симптомите й не са сериозни и това не е травматично преживяване. Може да се изпита, когато някой отмени уговорена среща, а ние с нетърпение сме очаквали да бъдем заедно известно време. Симптомите на този вид самота бързо изчезват и ефектът от нея може да е по-скоро полезен, отколкото вреден.

Обстоятелствената самота – тя се появява, когато се разделим с важен за нас човек поради особени обстоятелства: по време на развод, когато децата продължително са разделени с единия родител, когато наш близък почине или се преместим да живеем на друго място. Тъй като това преживяване продължава известно време, може да изпитате главоболие, безсъние, неспокойство, депресия или напрегнатост. Подобни симптоми могат да се появяват до една година, но обикновенно са с по-кратка продължителност.

shutterstock_1512134816.jpg

Източник: fran_kie / Shutterstock

Хроничната самота – може да се прояви при продължителен период от време. Тя може да причини личностни промени и да провокира негативни черти от характера ви, които не харесвате, но сякаш сте безсилни да промените. Може да се убедите, че не можете да направите нищо, за да подобрите положението. При тази фаза на самотата е най-добре да се потърси професионална помощ.

Тя може да е резултат от социална изолация, например когато сме разделени от любим човек. Може да е резултат и от емоционална изолация, която се дължи повече на мисловния ни свят, отколкото да е предизвикана от обстоятелствата. Голяма част от самотата, която изпитваме има емоционален характер.

Една от причините е, че искаме другите да ни приемат за значими личности. Когато на едно място са събрани много хора, често се чувстваме пренебрегнати. Тогава можем да направим някои странни неща, за да получим признание. Тийнейджърите например често се обличат нелепо, само и само да привлекат вниманието на другите. Някои обикновени неща / като маратонките например/ се превръщат в символи на статута за приемане. Наркотиците и алкохолът също могат да са средства за повдигане на самочувствието. Имаме нужда останалите да ни казват, че сме страхотни. В училище ще сте известни, ако сте приятен външен вид, ако сте добър спортист, или например сте интелектуално надарени. Но какво става става с тийнейджъра, който не е такъв? Вероятността да стане самотен, за съжаление е огромна.  С напредване на възрастта започваме да изпитваме нужда от значими отношения с представителите на другия пол и ако не я удовлетворим, можем да преживеем силно изразена самота. Как да помогнем на себе си?

Първо, определете дали самотата ви е обстоятелствена. Понякога се чувстваме самотни поради лични проблеми, например някакво заболяване или неприятна черта от характера ни. Самотата е сигнал, предупреждаващ за даден проблем в нашия живот. Тя привлича вниманието ни, защото от нея боли. Има много причини, поради които хората могат да ни избягват – обща визия, облекло, характер, липса на социални умения са само някои от тях, но повечето проблеми могат да бъдат разрешени само ако отделим време, за да се вгледаме обективно в себе си.

Източник: Център за психология и психотерапия