Заповядайте, вземете си една бонбона!
Харесва ли ви бонбоната?
Тази бонбона с какво е?
Ако и вас ви дразнят тези въпроси, следващите редове ще ви успокоят, че не сте сами. И също така са отправени с надежда към онези, които употребяват подобни изрази.
„Бонбон“ е съществително нарицателно от м.р. – много лоша новина за онези, които го третират от ж.р.
Следователно в книжовния ни език се държи като съществително от мъжки род с всички придружаващи особености – в този ред на мисли членуването трябва да бъде не с членната морфема –та, а с пълен или кратък член в зависимост от синтактичната си служба в изречението.
Бонбонът - когато изпълнява службата на подлог;
БонбоНА – когато изпълнява службата на пряко или непряко допълнение.
Правилно е:
Бонбонът е чудесен.
Този бонбон ми е любимият.
Заповядай, вземи си един бонбон.
Изпуснах си бонбона.
