Климатикът е един от потенциалните начини за охлаждане на сградите. Но, уви, той изразходва много енергия. Пасивните материали могат да регулират температурата в помещенията по-ефективно, а сега учени от Южна Корея са разработили ново покритие, което поддържа стъклото много по-хладно и едновременно с това запазва неговата прозрачност, пише New Atlas.
Прозорците изпълват помещенията с естествена светлина, което е прекрасно, но те са и един от основните виновници за променливата температура в дома ни. Когато навън е студено, около 30 % от топлината в помещението може да излезе през тях, докато в горещините около 76 % от слънчевата светлина, която попада върху прозорците, навлиза като топлина.
Ето защо е важно да се запълни тази празнина, в идеалния случай без да се разрушава това, което прави прозорците привлекателни на първо място. Ново покритие, създадено от изследователи от POSTECH и Корейския университет, може да помогне.
Екипът е разработил материал, който може да излъчва топлина, като същевременно позволява преминаването на видима светлина. Той е съставен от три слоя, които имат различни роли. Най-горният е полидиметилсилоксан (PDMS), който излъчва далечно инфрачервено лъчение, което се усеща като топлина. Центърът е тънък слой от сребро, който отразява по-голямата част от останалия слънчев спектър - той обаче е пълен с микромащабни дупки, за да може видимата светлина да преминава през него.
Третият слой е т.нар. огледало на Браг, което е специално проектирано да отразява вълните с дължина на вълната в близкия инфрачервен спектър, които представляват по-голямата част от топлината на слънчевата светлина. То е съставено от редуващи се слоеве от титанов диоксид и магнезиев флуорид.
При тестовете е установено, че новият материал поддържа стъклена повърхност с удивителните 22,1 °C (39,8 °F) по-хладна от стъкло, покрито само с PDMS. Това е един от най-големите охлаждащи ефекти, които сме наблюдавали при този вид покритие.
Надеждата е, че този материал ще може да се прилага към прозорците, без да се жертва светлината, като се намали зависимостта ни от отоплителни и охладителни системи, които могат да изразходват електроенергия.
„Тази технология е готова за масово производство и има значителен потенциал в архитектурата и приложенията в областта на околната среда“, казва професор Джунсук Ро, автор на изследването. „Най-важното е, че тя ефективно разсейва топлината и намалява потреблението на енергия, което я позиционира като ключова технология за устойчивото бъдеще.“
Изследването е публикувано в списанието Advanced Functional Materials.
