3 начина, по които въглищата изчерпват водните ресурси в света

През 2018 година четиримилионният град Кейптаун успя да  предотврати „ден нула“  — денят, в който чешмите на града щяха да пресъхнат. Много от неговите жители търпеливо се редяха на опашки, за да получат своята дажба вода. Градът усилено работеше за ограничаване на използването на вода в седмиците, предхождащи „нулевия ден“.

Докато за някои от жителите на Кейптаун раздаването на дажби вода е нещо, към което тепърва трябва да се приспособят, много жители и общности по света вече живеят в „ден нула“. В световен мащаб, половин милиард души изпитват силен недостиг на вода целогодишно. Има много причини за глобалната водна криза и въглищата са една от тях. Освен че използването им замърсява въздуха, който дишаме, това влияе също на подпочвените води, замърсява потоците и реките и е най-големият двигател за изменението на климата.

От добива до изгарянето, въглищата изчерпват водните ресурси в почти всяка стъпка от процеса. Опустошителното им въздействие е видимо по целия свят.

1. Отровна вода

Процесът на добиване на въглища е свързан с отделяне на огромни количества токсични химикали и тежки метали в околната среда. Добивът на един тон въглища превръща между 1 и 2,5 кубически метра подземни води в неизползваеми.

Разследване на „Грийнпийс“ установи, че почти половината от реките в провинция Южен Калимантан в Индонезия са изложени на риск от замърсяване, вследствие на въгледобивни дейности. Тези дейности включват добив от открити мини, което води до трайни щети за реките и водоносните хоризонти.

Дори след затварянето си, въглищните мини продължават да бъдат източник на отток с високо ниво на киселинност, често замърсен с токсични тежки метали като кадмий и кобалт. Киселинността убива рибите и други диви животни, а тежките метали от оттока се натрупват в телата на животните, които пият водата.

Освен това, опасната пепел от въглища може да покрие земеделски култури с токсични химикали, да се просмуче в подпочвените води и реки. Може да бъде разнесена на стотици километри при наличие на силен вятър. На някои места отпадъчните води от електроцентрали, работещи на въглища, остават некачествено пречистени и изливат опасна смес от канцерогени в околната среда.

2. По-малко вода за фермерите

За три минути работа, въглищна електроцентрала с еднократно охлаждане и мощност 500 MW, използва вода достатъчна за напълване на басейн с олимпийски размери. Това е ценен ресурс, който би могъл да се използва за земеделие, питейни и битови нужди на хората.

По време на тежка суша в североизточна Индия, милиони кубически метри вода, които биха могли да се използват за напояване на земеделски култури или за питейна вода, всъщност са пренасочени към електроцентрали работещи на въглища.

Доклад на „Грийнпийс“ разкрива, че правителството на Индия продължава да строи електроцентрали, работещи на въглища, в райони с недостиг на водни ресурси  като по този начин задълбочават водната криза в страната. 

По същия начин в богатите на въглища северни части на Китай, огромни  въглищни централи изчерпват ценните водни ресурси, а местните жители съобщават за пресъхване на кладенци и водоизточници.

През 2013 г. местните хора, които живеят в близост до обект за производство на химически продукти от въглища, заявяват, че в района вече не е възможно да се отглеждат земеделски култури поради изчезващите подпочвени води. „Всички дървета наоколо изсъхнаха. Пасищата са превърнати в пустини, а дюните вземат все по-големи площи.“

3. Задълбочаване на проблема със сушата

Въглищата са най-големият двигател на изменението на климата и през 2017 г. са отговорни за 40% от глобалните емисии на въглероден диоксид /CO2 / от изкопаеми горива. Въпреки че Австралия винаги е страдала от засушаване, изменението на климата влошава ситуацията и въглищата са пряко свързани с това.

През 2018 г. Австралия преживя една от най-тежките суши в историята си. В 25% от територията на страната е обявено извънредно положение заради сушата, а в много райони нивата на валежите спадат до рекордно ниски нива. В началото на 2019 г., след продължителната суша, участък от река Дарлинг в Нов южен Уелс пресъхва и това довежда до измирането на милиони риби и водни обитатели. 

Наред с Антарктида, Австралия е най-сухият континент на Земята и като такъв е изключително уязвима от засушаване и пожари. Въпреки това въгледобивната промишленост в страната продължава да изразходва над сто милиарда литра вода годишно.

Но има решение!

Добрата новина е, че възобновяемите енергийни източници като слънцето и вятъра използват малко вода при производство на енергия и вече са по-евтини от въглищата.

През последните години в северозападните китайски райони, където има недостиг на вода, се увеличава броят на вятърните и слънчеви инсталации за производство на енергия. До 2015 г. Тези инсталации са спестили 570 милиона m3 потребление на вода в Китай, еквивалент на потреблението на 31,6 милиона души.

В глобален мащаб проблемът не е дали има достатъчно вода. Основният въпрос е за това как се управляват водните ресурси и дали те са равномерно разпределени. Има много алтернативи на изкопаемите горива, но за хората няма алтернатива на водата.

Автор: Gan Yiwei – глобален ръководител на кампанията за въглища в „Грийнпийс“ – Източна Азия

Превод: Радина Огнянова

Източник: Greenpeace.org