Декември 2021 г. – отново с над половин градусова положителна аномалия

Декември 2021 г., шестият най-топъл декември за последните 43 години, запази тенденцията за масови наднормени условия в глобален аспект, но и показа склонността на определени места към големи температурни контрасти. В Литън, Канада през юни бяха отчетени близо 50 °C, а през изминалия месец температурата се понижи до – 26°C.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през декември 2021 г. в глобален план е с 0,52 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,32 °C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. По-този начин декември 2021 г. се нарежда като 6-ти най-топъл месец декември за последните 43 г. и е с близки стойности на аномалията, както през 2016 г. и 2018 г., но е по-топъл от всеки един декември до 2015 г. (Фиг. 1).

**Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за декември 2021 г. спрямо нормата за 1981** – **2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF**

По света

За положителната аномалия на декември допринасят по-високите от нормалните средни температури в близо 3/4 от планетата ни. С най-голяма по стойност аномалия, доближаваща на места 7 до 10°C се открояват някои югоизточни щати на САЩ, Североизточна Канада и Западна Гренландия. В Тексас, изминалият декември е най-топлият за повече от 130 години, като месечната аномалия в щата варира между 5 и 9°C. Високите температури, в комбинация с продължаващ период на малко валежи, поставят 2/3 от щата в състояние на суша, а за 10% от територията засушаването се оценява вече като екстремно. Според думите на щатския климатолог Нилсен-Гамън, климатичните промени са причина сезонните температури в Тексас да станат средно с около 2°C по-високи, спрямо тези през ХХ-ти век.

Видно и от Фиг. 2, с по-високи от средното се отличават обширни територии от Африка, Азия, Австралия и Южна Америка. С положителна аномалия са и големи части над Атлантическия и Индийския океан.

След като има толкова топли райони, защо декември 2021 г. не е рекордно топъл?

Защото, както и през останалите месеци от годината, има немалко територии с отрицателни температурни аномалии, като тези аномалии на места имат значителни стойности. С 5 до 8°C по-студено от обичайното е било в Западна и Югозападна Канада. Това доведе до любопитни и интересни факти. Литън, Британска Колумбия, регистрира сериозна годишна температурна амплитуда от 75°C, след като на 26 декември минималната температура е -25.4°C, а през юни бе поставен исторически рекорд с фамозните 49,6°C. На въпросната дата в Югозападна Канада са поставени няколко дневни температурни рекорда по отношение на минималните стойности, като се подобряват рекорди с 10 — 20 годишна давност с по няколко десети. Т.е. въпросната студена вълна се случва веднъж на 10 – 20 г., докато „топлият“ рекорд е исторически в цялата метеорологична история на Канада. Т.е. за тази температурна амплитуда от 75°C , по-голяма роля в случая играе безпрецедентната топла вълна от лятото. За информация, подобна годишна температурна амплитуда около 75 °C имат и редица станции в България, разположени, както в Дунавската равнина – като Кнежа, Видин, Плевен, така и такива в Тракийската низина, както Пловдив и Чирпан, имащи абсолютни минимални температури между -31 и -36°C и абсолютни максимални от 43 до 45°C.

**Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за декември 2021 г. спрямо нормата за 1981** – **2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF**

А с отрицателна месечна аномалия се открояват още и Сибир, където в някои дни минималните температури се понижиха под -50°C, Централно-азиатския регион, Южна Африка и Източна Австралия. Една от причините за подобно разпределение на температурните аномалии в Западния Пасифик е, че те започват да намаляват, което е в синхрон с отслабващата към този момент Ла Ниня.

В Европа

В Европа декември 2021 г. е най-студеният от 2013 г. Аномалията спрямо периода 1981 – 2010 г. е 0,42°C, а спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. е с отрицателна аномалия от -0,21°C.

В много дни от месеца имаше подходящи условия за интензивен пренос на студени въздушни маси с арктичен произход от север на юг, но повечето пъти, поради голямата динамика на атмосферата, потенциалът на тези нахлувания се реализираше в северните райони. Затова и с отрицателна аномалия се отличават Източна Германия, Полша, Прибалтика, Скандинавието и северната половина на Европейска Русия (Фиг. 3). Според шведската метеорологична служба, Швеция регистрира най-студения декември от 2012 г. В Санкт Петербург, Русия на 5 декември са измерени –20,9°C, което е с 0,4°C по-ниска температура от предишната най-ниска на този ден, измерена преди 128 г., през далечната 1893 г. В останалата по-голяма част на Европа средните температури бяха над норма, като интересното е, че огромни площи се отличават със сравнително еднаква положителна аномалия. Последният ден от годината за редица места в Западна и Централна Европа беше най-топлият от началото на метеорологичните измервания, като на места новите стойности са с 3 до 5°C по-високи от старите.

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за декември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В България

В нашата страна декември 2021 г., подобно на месец ноември, се отчете с по-високи средни температури. Спрямо периода 1981 – 2010 г. положителната аномалия в равнинната част на страната варира между 1 и 3°C. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, декември 2021 г. е с по-големи отклонения от нормите на места в Северозападна и Югоизточна България, а по-близки до обичайните са били температурите в югозападните райони. Във височина положителната температурна аномалия намалява и над и около 1500 м.н.в. средните температури са около нормата, а по-нагоре и под нея. Т.е. декември 2021 г., в средния и високопланински пояс на страната, е със средни температури около и под норма.

За последните 22 г. или от 2000 г. до днес преобладават месеците с положителни аномалии, което не е изненадващо предвид климатичните промени. Но за разлика от повечето други месеци в годината, то през декември се наблюдават цели 8 случая, през които средните температури са били около и под норма (Фиг. 4). Интересен факт е, че и един от най-студените месеци декември, изобщо в историята на България, се случва през този век – през 2001 г., когато отрицателната аномалия надминава 5°C и това е един от малкото месеци в годината, през които отрицателната аномалия е по-голяма от положителната по максимална стойност.

Фигура 4. Отклонение на средните температури на въздуха в България през декември от 2000 г. насам, включително и за декември 2021 г., спрямо нормата за 1961 – **1990 г. Източник:** www.stringmeteo.com

Декември 2021 г. ще се запомни с валежи над нормата, като на места в страната превишението достига 300%. Основните валежни количества паднаха през първата половина на месеца, като през първите дни на второто десетдневие на места в Родопите, както и по склоновете на Беласица паднаха екстремни 24 часови количества от 100 до 150 мм. Това доведе до бедствена ситуация в някои райони на Родопите и в Югозападна България, като най-критично беше положението около село Триград и високите квартали на град Петрич. В резултат на наднормените валежи в средните и високите части на планините се натрупа значителна снежна покривка, която на височина около 2200 м н.в. в Пирин надвиши 200 см, а в останалите планини достигна около 100 см.

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за декември 2021 г. е с 5% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. (Фиг. 4.) или с около 0,6 млн. км² под нея. Тези стойности определят тазгодишния декември с най-голяма ледена площ от 2014 г. и далеч от рекордно ниските нива, достигнати през 2016 г. За това неминуемо спомогнаха условията за близки до средните температури в по-голямата част от Арктика.

Фигура 5. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през декември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план по-висока от обичайното е концентрацията на леда в Карско и Баренцово море, както и в Чукотско и Берингово. Обратно в резултат на аномално топли условия, ледената покривка е с по-малко от средния обем в Хъдсъновия залив, около п-в Лабрадор в Атлантика (Фиг. 5).

В Антарктика през декември 2021 г. обхватът на морския лед е под средните стойности за 1981 – 2010 г. Изчислената площ с антарктически лед е с около 9% под средното. Тази стойност се нарежда на 6-то най-ниско място в 43-годишната база данни и са подобни на тези измерени през 2017 – 2019 г. През миналия век има две години – 1979 и 1982 г., които отчитат по-ниски стойности. Единствената година с много по-ниска площ на морския лед е била отчетена през декември 2016 г., с около 20% по-малка площ спрямо средното.

Фигура 6. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през декември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план повечето крайбрежни води и морета се отличават с по-малка концентрация на морски лед. Особено добре това личи около Антарктическия полуостров, както и по крайбрежните части на морета Рос и Амундсен. Площите с положителни стойности на аномалията, по отношение на концентрациите на морския антарктически лед, са пръснати в различни сектори и се характеризират с разпокъсаност и сравнително малки размери.

Декември 2021 г. отново е с положителна глобална аномалия, но стойността ѝ не е впечатляваща, което повечето климатолози анализатори отчитат, че е резултат от няколко месечната Ла Ниня. Въпреки не особено голямата месечна аномалия, впечатление правят големите площи с наднормени месечни температури, заемащи близо 75% от територията на Земята. Някои събития от изтеклия месец затвърдиха очакванията на редица учени за увеличаващи се екстремни метеорологични явления. Трябва да отчетем и изводите на климатолозите в Тексас, че климатичните промени са причина за по-голямо повишение на сезонните температури и последващи негативни тенденции в редица икономически сектори, като най-важният от тях е водният сектор.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

* Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

В публикацията са използвани материали от: