Буйно младо шимпанзе удря по гърба възрастен член на семейството си, след което се отдалечава и поглежда назад, за да види как ще откликне на тази наглост.
Нищо. Ето защо младото шимпанзе Азибо се връща и нанася още един шамар, който този път предизвиква реакция: възрастният маха вяло по посока на него и отблъсква досадния младеж - макар и не за дълго.
Тази сцена, записана в зоологическата градина в Лайпциг, Германия, е само една от многото, анализирани от учените, която има за цел да покаже, че човекоподобните маймуни участват в игриви закачки по начин, подобен на този на малките човешки деца.
Тъй като и четирите вида човекоподобни маймуни са били заснети да се дразнят взаимно, "когнитивните предпоставки за шеги" вероятно са се развили при общ прародител преди милиони години, твърдят учените в ново проучване.
Изследователите описват широк спектър от класически шеги. Една маймуна предлага на друга предмет, но в последния момент го отдръпва. Или пък пречи на някого да вземе нещо, което иска. Друг шегаджия просто прави обратното на това, което му се казва. Някои просто обичат да се майтапят.
Голяма част от това поведение е характерно за човешките деца, като при най-развитите започва от около осем месеца.
Игривото шегуване, позиционирано между нормалната игра и агресия, включва предвиждане на реакцията на другите, както и удоволствие от това да вървиш срещу техните очаквания, твърди изследването, публикувано в списание Proceedings of the Royal Society B.
Водещият автор Изабел Лаумер заявява пред AFP, че изследователите са били изненадани, че това буйно дразнене "рядко води до агресивно поведение".
Великата приматоложка Джейн Гудол преди това забелязва, че младите шимпанзета "понякога безпокоят по-възрастните спящи животни, като скачат върху тях или ги хапят игриво, или ги дърпат за косата", каза Лаумер.
"Възрастните също реагираха на това съвсем спокойно", допълва Лаумер, когнитивен биолог и приматолог в германския Институт за поведение на животните "Макс Планк".
Шегаджии всякакви
Екипът, включващ изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, анализира 75 часа видеозаписи на шимпанзета, бонобо, горили и орангутани, които се забавляват в зоологически градини.
Фокусирайки се върху по един младеж от всеки вид, изследователите идентифицират 18 различни дразнещи поведения.
Не е изненадващо, че шимпанзетата вършат най-много лудории. Те обичат да удрят по дремещия възрастен или просто да му пречат. Орангутаните демонстрират способността си да дърпат козина. Горилите пък са почитатели на най-традиционната провокация - бутането.
Както демонстрира Азибо, повечето взаимодействия включват младеж, който започва да дразни възрастен, след което повтаря жеста, докато получи реакция.
В една четвърт от взаимодействията първоначалната мишена се обръща срещу шегаджията и му отвръща подобаващо.
Това може да прерасне в по-традиционна игра, в която маймуните се борят, преследват, дразнят една друга или гъделичкат.
За такава игра са необходими двама, но закачливото дразнене трябва да бъде асиметрично - единият трябва да си избере „жертвата“, подчертават изследователите.
Според тях когнитивната способност за участие в подобни шеги трябва да е била налице у общия прародител на хората и всички съвременни примати преди поне 13 милиона години.
Но ако оставим настрана забавлението, каква е целта на това непрестанно дразнене сред маймуните?
Лаумер отказва да спекулира.
Но тя каза, че за човешките деца подобно дразнене помага за "проверка на социалните граници", създавайки взаимно удоволствие и следователно потенциално укрепвайки връзката между шегаджията и жертвата на шегата му.
Източник: Science Alert
