Метанът е парников газ с много по-голяма роля за парниковия ефект от въглеродния диоксид. Снимка: Timofey Zadvornov / Shutterstock
Изхвърлянето на метан в атмосферата в глобален мащаб продължава да се увеличава и достига рекордни стойности. Метанът е парников газ с много по-голямо въздействие от въглеродния диоксид върху климата. Основните източници на метан са природни и антропогенни. Като от тези, които са свързани с човешката дейност, най-голяма роля имат добива на енергия от изкопаеми горива, животновъдство и отглеждането на ориз. През последните години вследствие на климатичните промени нараства отделянето на метан в районите с вечна замръзналост.
Метанът (СН4) е най-широко разпространеният органичен въглеводород в атмосферата. Той е прозрачен газ без характерен мирис. Основна съставка е на изкопаемия газ и нефта. В природата най-често постъпва при гниенето на растителност във влажните зони и оризищата, при изтичане на изкопаем газ и от бактерии във вътрешността на термитите и преживните животни. В нормални условия концентрацията на метан в атмосферата е 0,000179% или това са 1,79 части на милион. Само за сравнение въглеродният диоксид е приблизително 394 части на милион, а кислорода 20946 части на милион или 20,946% от атмосферата.
До скоро, метанът се смяташе за климатично безвреден газ, но в последно време се установи голямата му роля в парниковия ефект и подобно на СO2 е сред най-цитираните причини за глобалното затопляне. Все повече научни статии разглеждат емисиите на метан и следят неговата концентрация в атмосферата. В една от последните такива по тематиката на Мариеле Сауноа и др. (2020 г.) се твърди, че глобалните емисии на метан са достигнали нови рекордни стойности. Статията е публикувана в списание Earth System Data Science и в нея се казва, че за 2017 г. в атмосферата са постъпили 600 млн. т. метан. Учените са изчислили, че годишно увеличението е с около 50 млн. т. спрямо средните стойности за периода 2000-2006 г. и тази тенденция на увеличение е продължила и през 2018 и 2019 г. (фиг. 1).
Учените са използвали няколко метода за своите изследвания, като голям успех има установяване на източниците на метан. Според тях най-голяма роля за увеличените емисии на този парников газ има производството на електроенергия от изкопаеми горива, животновъдството и депата за отпадъци.
В регионален аспект, се открояват три района с голямо повишение на емисиите – Африка и Близкия Изток, Китай, Австралия и Океания. САЩ също се посочват, като район с големи емисии на метан, главно заради добива и дистрибуцията на изкопаем газ.
Интересни са данните за Европа, където се отчита намаление на емисиите с метан, спрямо периода 2000-2006 г. Сред основните причини за по-малкото изхвърляне на СН4 на Стария континент се посочват прилагането на добри екологични политики, по-доброто управление на депата за отпадъци, по-ефективното използване на оборска тор. Не на последно място се посочва и промяната в навиците на хранене на повечето европейци, които консумират по-малко говеждо месо, а се е увеличила консумацията на птици и риба.
Според Сауноа и др. (2020 г.) до 2017 г. не са установени по-високи емисии от метан в районите с вечна замръзналост (пермафрост). През последните години, обаче заради бързия темп на повишаване на температурите в полярните и субполярни части на Земята се наблюдава и по-голямо размразяване на пермафроста. При този процес е установен голямо отделяне на метан, но повече за този процес може да прочетете тук.
В България, основният източник на метан са различните производствени процеси, отделящи средно около 450 хил. тона годишно органичен въглеводород в атмосферата. Селското стопанство също е голям източник на метан. То от своя страна отделя 6 пъти по-малко метанови емисии в периода 2011-2017 г. (фиг. 2) като количеството на отделените газове от земеделието варира между 70 и 73 хил. тона на година. Следователно при метана не се наблюдава тенденция към намаляване, каквато се установява при количеството на въглеродните емисии. Значителен източник на метан се явяват сметищата и инсталациите за обработка и складиране на отпадъци (фиг. 2). При тази дейност в синхрон с европейските екополитики се внедряват по-малко замърсяващи мощности и се подобрява филтрирането на изхвърляните вещества. Затова се наблюдава известен спад в отделянето на метан от тази дейност.
Повишението на емисиите на метан в глобален аспект буди тревога сред научната общност, защото метанът като парников газ има много по-голям негативен парников ефект спрямо въглеродния диоксид. Според различни изчисления метанът има 28 пъти по-голямо въздействие върху климата спрямо СО2. Ето защо се счита, че рязкото повишение на нивата на метан в атмосферата ще доведат до усилване на темпа на повишение на средните глобални температури, далеч отвъд препоръчаните 1,5 градуса от Парижкото споразумение.
Все пак има и добри новини. Метанът се разгражда много по-бързо от въглеродния диоксид в атмосферата и при едно намаление на антропогенните емисии метан, ще има много по-бърз благоприятен ефект. Ето защо всички усилия за намаляване на отделянето на метанови емисии имат смисъл и биха се усетили в кратки срокове.
Автор: Симеон Матев / Климатека
В публикацията са използвани материали от:
- M. Saunois et al. 2020, The Global Methane Budget 2000–2017, Earth Syst. Sci. Data, 12, 1561–1623, 2020 https://doi.org/10.5194/essd-12-1561-2020
- „Замърсяване и мониторинг на атмосферния въздух“, Н. Николова, 2008.
- НСИ – www.nsi.bg
