Гепардът e бозайник, член на семейство Котки. Освен в Африка, гепардът се среща и в Азия.
В Червения списък на Международния съюз за защита на природата гепардът е поставен сред застрашените видове. Основните заплахи за просъществуването на вида са свързани с човешката дейност – загуба и фрагментиране на местообитанията, както и избиване от скотовъдци като „враг“ на домашните животни.
Дори и най-добрите атлети не могат да се похвалят с подобен рекорд. Никой не може да надбяга Негово величество гапарда. При бяг гепардът развива скорост до 125 км/ч на къси разстояния, което го превръща в най-бързия сухоземен бозайник. Ускорението му е от 0 до 110 км/ч за 3 секунди – по-бързо от повечето спортни суперавтомобили. Спокойно може да се мери със състезателите във Формула 1, където най-бързите коли развиват такова ускорение за 2.5 секунди време. Животното постига тази невероятна скорост, като забива нокти в земята, което му осигурява перфектната стойка за спринт. За бързината на гепарда помагат и други белези на тялото – така например, за да е снабден с повече кислород, носната кухина е с увеличен размер за сметка на зъбните алвеоли. Ноктите пък не се прибират в лапите, като по този начин играят роля на шпайкове при спринтиране. Стъпалата са покрити с груба люспеста кожа, която работи за здраво сцепление със земята при бягане. Също така от всички големи котки най-дълги крака има гепардът.
Всичко това му помага да се превърне в бърза суперкотка.
Интересен факт е, че гепардите не издават рев, характерен за големите котки, а вместо това възпроизвеждат други звуци, зад които се крият определени послания:
* Чуруликане или цвърчене – този звук се издава от майката и малките, когато те се търсят един друг.
* Хъркане – издаван е от възрастни индивиди по време на размножителния период.
* Ръмжане – това е звук, издаван от гепард в случай на дискомфорт или когато се чувства застрашен. При голяма опасност този звук преминава във виене.
* Мъркане – звук, характерен за всички котки - знак на доволство.
