Тази година месец март има най-големи аномалии на едни и същи континенти – в централните части на Азия са отбелязани големи положителни отклонения, а в същото време в Северен Сибир са отчетени големи отрицателни аномалии. Подобни различия има и от двете страни на Антарктическия полуостров – западно е значително по-студено от нормите, източно е чувствително по-топло. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през март 2021 г. в глобален план е с 0.38 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0.19 °C по-топла по новия климатологичен период 1991 – 2020 г. (в статията по-долу всички стойности поместени в скоби се отнасят за новия период). Март 2021 г. е с 0,4 °C по-студен от най-топлия до момента месец март, отчетен през 2016 г. Тазгодишният март е по-студен от всеки един месец март през периода 2015 – 2020 г, по-студен е и от март 2010 г. (фиг.1). 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за март 2021 г. спрямо нормата за 1981  2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

Последният поднормен март, макар и със съвсем малко отклонение, е преди 21 години – през 2000 г., като оттогава е имало едва няколко петдневни периода с отрицателна аномалия. Най-студеният март от 1979 г. до днес е бил през 1982 г. с отрицателна аномалия от близо половин градус. 

По света

С най-голяма отрицателна аномалия от близо 8 – 10 °C под нормата се открояват части на Северен Сибир и Западна Антарктика. Други региони с по-ниски от средните температури включват Аляска и Северна Канада, Северозападна Азия и големи площи от Северозападна, Централна и Югоизточна Австралия. 

Обратно – най-голяма положителна аномалия, достигаща от 6 до 8 °C, е отчетена в ивица, простираща се от Арабския полуостров и Иран на североизток до Монголия, Северен Китай, крайния югоизток на Русия и Япония. Относително меко беше и в централните и източните части на Канада и САЩ, както и над Гренландия и голяма част от Източна Антарктида. 

Като цяло, температурите в по-голямата част на сушата, без изброените по-горе региони, са със средни температури, близки до климатичните стойности, като отклоненията в положителна или отрицателна посока са по-малки от 2 °C (фиг.2). 

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за март 2021 г. спрямо нормата за 1981  2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

За окенската повърхност е характерно по-ниските от нормата температури в по-голямата част от тропическия и субтропичния Източен Тихи океан. Макар и отслабваща (линкът е към динамична графика, променяща се ежедневно), Ла Ниня продължава да има голямо охлаждащо влияние. Поднормени са били температурите на океанската повърхност още и в близост до тихоокеанското крайбрежие на Мексико, САЩ и Канада. В големи части от акваторията на Атлантическия океан и Индийския океан средните температури бяха малко над нормата. 

В Европа

В Европа средната температура през месец март 2021 г. е с 0,4 °C по-висока от нормата за 1981 – 2010 г. или с 0,1 °C по-висока от нормата за 1991 – 2020 г. Тези стойности са сравнително малки, като най-топлият март в Европа от 1979 г. насам е бил през 2014 г. с близо 3 °C положителна аномалия. Между 2 и 3 °C наднормено отклонение през март са имали и 1989, 1990, 2007 и 2017 г. Още по-голяма аномалия, но в отрицателна посока е отчетена през 1987 г. – това е бил най-студеният март, с близо 4 °C поднормена аномалия. Последният студен март е през 2018 г. с почти 2 °C отрицателна аномалия. 

Март 2021 г. е по-топъл от обичайното в Северозападна Европа, особено над Норвегия и Швеция, както и на много места в централните райони. Близки до нормалните бяха температурите в югозападната част на континента, а под нормата са отчетените стойности в Югоизточна и Североизточна Европа. Най-големи аномалии, повече от 3 °C спрямо референтния период 1981 – 2010 г., са измерени в крайния север – в северните части на остров Шпицберген са били над нормата, а в крайните североизточни части на Европейска Русия – под нормата (фиг. 3). 

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2021 г. спрямо нормата за 1981  2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В България

В нашата страна средномесечните температури за март 2021 г. са под нормата за периода 1981 – 2010 г. Интересно е да се отбележи, че толкова голяма отрицателна аномалия в нашата страна не сме имали от изключително студения януари 2017 г. или това са 50 месеца – т.е. март 2021 г. е най-студеният месец по отношение на месечна аномалия за повече от 4 години назад. 

Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, най-студено с отрицателна аномалия от 1°C до 3 °C е било на места в Югозападна България, Източна Тракия и в планинските райони. В останалата част на страната средните температури бяха малко под нормата, а с няколко десети над нея се отличават някои части на Черноморието, Добруджа и в Северозападна България. 

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за март 2021 г. е на осмото най-ниско ниво от 1979 г. насам, с 6% по-малко лед е имало спрямо нормата (фиг. 4.). Водач в листата по най-малко лед през март са 2015 г. и 2018 г. Тазгодишния обхват на морския арктичен лед има сходни стойности с този от 2019, 2014 и 2017 г. и е с малко по-малки стойности от миналогодишния. 

Фигура 4. Отклонение в % на покритата с морски арктичен лед площ през март 2021 спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2020 г. е 15,5 млн км2. Източник: C3S/ECMWF

През март по-голямата част от Северния ледовит океан е била покрита с морски лед. Затова, с изключение на североизточния сектор на Атлантическия океан, най-големите аномалии на концентрацията на морски лед обикновено се срещат в субарктическите морета. 

Картата на аномалиите на концентрацията на морски лед за Арктическия регион за март 2021 г. показва концентрации под средните в по-голямата част от сектора на Северния Атлантик – от североизточна Канада до северните части на Баренцово море. Над средните са концентрациите на морски лед в Карско море. В тихоокеанския сектор концентрациите са под средните, като най-добре изразено е това в Берингово море. 

В Антарктика през март 2021 г. обхватът на морския лед достигна средно 4,6 милиона км2, което с 5% над средното за март за периода 1981 – 2010 г. Интересно е да се отбележи, че за следващия период от 1991 – 2020 г. средните стойности на площите с антарктичен лед са сходни с тези за периода 1981 – 2010 г . Тазгодишният обхват на леда в Антарктика за пръв път от 5 години е с положителни отклонения, макар и с малки стойности – т.е. ледът е повече от нормалното, за това време на годината. (фиг. 5).  

Фигура 5. Отклонение в % на покритата с морски антарктичен лед площ през март 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2020 г. е 4,4 млн км2.

През март 2021 г. средните температури са над средните за периода, но се запазва тенденцията за по-малки положителни отклонения, започнала още в началото на годината. Най-вероятно тези малки стойности на положително отклонение се дължат на няколкомесечната Ла Ниня, която има известен охлаждащ ефект върху глобалната температура, а не на някакви последствия от взети екологични мерки. Но това ще стане ясно след анализ на по-голям обем от данни през следващите месеци.  

Автор: Симеон Матев / Климатека

В публикацията са използвани материали от:

https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-march-2021

https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-march-2021

www.stringmeteo.com

http://www.meteo.bg/bg