Дивият заек е вид средно голям бозайник, който е разпространен в по-голямата част от Европа, включително в България, както и в части от Близкия Изток и Централна Азия. Пренесен е от човека в някои области на Америка, Австралия и Нова Зеландия. Широкото му разпространение се дължи на факта, че в миналото моряците са взимали със себе си дивия заек като хранителен запас.
Дивите зайци впечатляват със скоростта на размножаването си. Бременността на женските продължава 30-40 дни, като се раждат средно по 5 малки. Това се случва между 4 и 6 пъти в годината, което означава, че един женски заек може да роди 30 малки само за една година.
Любопитно е да се каже, че колкото и да е симпатичен, в българския фолклор заекът се е възприемал като демонично животно. Вярвало се е, че върху гърба му язди дяволът. Ако заек пресечал пътя на човек, то той трябвало да се върне обратно или ако е невъзможно, да удари коляното си с бял камък, за да изчисти лошия късмет. На бременна жена пък не се разрешавало да яде заешко месо, за да не се роди детето ѝ с т.нар. заешка уста.
