Психоаналитичната перспектива е полезна при осмислянето на контекста, в който лидерството се изразява по начин, който може да насърчи или саботира задачата на групата, организацията, обществото и в крайна сметка – света. Британският психоаналитичен експерт Тим Дартингтън (2013) наблюдава, че са налице много анализи за промяна в преобладаващия етос на съвременния свят. Според него, той е враждебен към човека (и човечеството) и се характеризира с брилянтна глупост, която обслужва нуждите на членовете на групата (и обществото) от зависимост. В резултат на нуждата от зависимост, глупостта на лидерите, породена от техния нарцисизъм, има тенденция да не се контролира и дори да се идеализира. Социалните организации изграждат защитни механизми срещу тревожността, особено тревожностите, които са специфични за конкретната задача – в глобален мащаб, съществуването ни заедно и опазването на света ни. Тези защити на рационалност и незадълбочено мислене първоначално са изпълнявали функции, които да обслужват работната задача (осигуряване на енергия, ред и сигурност, прехрана и т.н.). Поради липсата си на гъвкавост, в наши дни те водят до сериозни проблеми за групата, организацията, обществото като цяло – а вече и за човечеството и планетата. 

Правителствата, военните, космическата индустрия, корпорациите в “Не поглеждай нагоре” са не само образи, които повтарят и придават съвременна плътност на аналогичните образи от “Идиокрация” и преди това – “Доктор Стрейнджлъв”, но и не случайно отговарят на вече наблюдавани в груповото несъзнавано феномени. Тим Дартингтън обяснява, че на несъзнавано ниво, в груповите отношения се обособява “престъпна банда в организацията”, чиято задача е да поддържа триумфално превъзходство, което е така добре показано в помпозността на върхушката от “Не поглеждай нагоре”. Вместо власт през суверенност се оказваме изправени пред господство. Лидерството се дава и избира от най-харизматичните и разтревожени индивиди, които така издигат властимащи, които представят за групата тази най-нарушена част от нейното собствено функциониране. “Престъпната банда” в организацията действа по такъв начин, че има само вътрешна представителност за собствения си “балон” и така се проваля в способността си да тества реалността. Липсата на способност за преценка става очевидна, когато нещата започват да се объркват, когато групата (или обществото) е поставено пред гигантско предизвикателство. 

Централните герои в “Не поглеждай нагоре”, астрономите Кейт Дибиаски и Рандал Минди отговарят на описанието на Тим Дартингтън за “зрял лидер”, който промотира организационна култура с по-интегриран/депресивен начин на ръководене и управление на криза – тази зрялост, според него, се характеризира със способността на такива лидери да се съмняват в способността си да завършат основната задача, защото са в състояние да приемат възможността за неуспех. Както и в реалността обаче, те са осмивани заради тези свои уязвимости. Повишеният нарцисизъм на лидерите – “или по-скоро повишеното приемане в организационния живот и в обществото като цяло на нарцисизма на лидерите – ни изложи на крайностите, които сме готови да стигнем, за да облекчим нуждите си от зависимост”. Нужни са лидери, които могат да отведат групите, организациите, обществата и човечеството като цяло до режим на функциониране, който се характеризира именно с такава “депресивна” позиция. Депресивност, отличаваща се с приемане на вина и отговорност, тревожност от провал и поражданата от нея критична мисъл, и стремеж към репарация да поправим всички заедно вредите, които човечеството е причинило на хората, на другите създания и на планетата. 

Погледни нагоре: какво точно трябва да видим?

По логичен начин “Не поглеждай нагоре” във финала си се свързва с една друга поредица от филми, свързани с бъдещето на човечеството в контекста на унищожаването на планетата. “Елизеум” (2013),  “Венъм” (2019, 2021), “Заселници” (2021), “Аниара” (2018) и дори “Фондацията” (2021) и “Дюн” (2021) ни предупреждават, че дори и да пожертваме планетата, ако не се справим с алчността и блокажите в съвместното ни съществуване, човечеството ще продължи да унищожава, насилва и експлоатира други хора, видове, планети и дори галактиката и вселената.

Статията припомни позабравеното понятие на Бодрияр за живота ни в симулакрум от културна гледна точка и социалните анализи на Бауман за течна, софтуерна модерност. През колективните ни сънища, филмите от този период, статията се опита да разбере как изглежда този феномен няколко десетилетия по-късно и как ни влияе в съчетание с масовата атомизация (индивидуализация, в която хората прекъсват връзките си един с друг и живеят живота си в културна, социална и политическа изолация, което характеризира 21 век).

Привнесохме наблюдението на Гиденс от 1990-те, че живеем в общества на риска. Така, очертахме какво се случва с атомизираната ни заедност, манипулирана от подменена реалност (симулация), докато е бомбардирана с информация за рискове, които все по-често насочват към очаквана катастрофа, която сама по себе си е често използвана за манипулация и пропаганда за отнемане на права и доминация. 

От гледна точка на тази логика, неизбежният резултат, който трябва да приемем, заедно с вината и отговорността ни, е брилянтна глупост като обществено и политическо явление: “Най-страшното в „Не поглеждай нагоре“ е, че колкото и да е абсурден, той почти не преувеличава. Голяма част от политическия ни елит е също толкова алчен и глупав, медиите ни са също толкова безсмислени, а реакцията ни на предстоящото бедствие е точно толкова умопомрачително ирационална, колкото и във филма” (сп. Джакобин, пак там).

Автор: Милена Статева / Климатека

Милена Статева е част от авторския екип на Климатека, тя е доктор по социология, социален психолог и процесен консултант, който специализира в приложна социална и политическа мисъл. В Климатека я води разбирането, че светът е изграден от взаимосвързани „отворени“ системи, към добруването на които трябва да се стремим, за да гарантираме благоденствието на малката система „човек-в-общност-общество-природа-и-вселена“. Основоположник на www.orion-grid.org, член на Британската социологическа асоциация, асоцииран член на ERIAC и старши изследовател към GAATW.

В публикацията са използвани материали от: 

  1. Banks, Jerry; Carson, John S. II; Nelson, Barry L.; Nicol, David M. (2001). Discrete-Event System Simulation. London, England: Pearson Education. 
  2. Baudrillard, J. (1981) Simulacra and Simulation”, University of Michigan Press
  3. Bauman, Z. (2000) Time and Space Reunited, налично онлайн на: http://home.lu.lv/~ruben/Baumans%20par%20laiku.pdf, (п.д. януари 2022 г.)
  4. Beck, U. (1998) World Risk Society, Cambridge: Polity Press.
  5. Bennett, C. (2022) Lighten up the satire? That’s a tall order when life is out-crazying the most vivid fiction, налично онлайн (п.д. януари 2022 г.)
  6. Brunning, H. and Perini, M. (2010) “Psychoanalytic Perspective on a Turbulent World”, Karnac Books.
  7. Dartington, T. (2013) Brilliant stupidity: madness in organisational life – a perspective from organisational consultancy. In: David Bell and Aleksandra Novakovic (eds)  Living on the Border, psychotic process in the individual, the couple, and the group, 208-225. London: Karnac.  
  8. Erenreich, B. (2011) “Smile or Die: How Positive Thinking Fooled America and the World”, Granta Publications
  9. Giddens, A. (1999) Risk and Responsibility, Modern Law Review 62(1): 1-10.
  10. Goldman, R.; Papson, S. (2003). „Simulacra definition“. Information technology. Canton, New York: St. Lawrence University.
  11. Herman, Е. (1995) The Banality of Evil in “Triumph of the Market”, South End Press.
  12. Hickel, J. (2021) What Would It Look Like If We Treated Climate Change as an Actual Emergency?, налично онлайн (п.д. януари 2022 г.)
  13. Kalmus, P. (2022) I’m a climate scientist. Don’t Look Up captures the madness I see every day, във в-к Гардиан, налично онлайн (п.д. януари 2022 г.)
  14. Marcetic, B. (2022) Adam McKay’s Don’t Look Up Captures the Stupidity of Our Political Era, в сп. Джакобин, налично онлайн (п.д. януари 2022 г.)
  15. Swartz, J. (2002) “DON’T LOOK UP” IS AS FUNNY AND TERRIFYING ABOUT GLOBAL WARMING AS “DR. STRANGELOVE” WAS ABOUT NUCLEAR WAR, налично онлайн (п.д. януари 2022 г.)
  16. van der Kolk, B. A., Weisaeth, L., & van der Hart, O. (1996). History of trauma in psychiatry. In B. A. van der Kolk, A. C. McFarlane, & L. Weisaeth (Eds.), “Traumatic stress. The effects of overwhelming experience on mind, body, and society”. New York: Guilford Press.