Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход, пише Edna. В миналото обаче нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили.
Ето как са ги наричали:
Януари. Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича всякаква земеделска дейност. Старото славянско название на месеца е просинець. Прабългарите наричали този месец Алем.
Февруари. В българските народни говори е разпространено названието Малък Сечко (в по-стар вариант: Малък Сечен), понеже февруари има само 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който винаги има 31 дни. Старото славянско название на месеца е сѣчень. Прабългарите наричали този месец Тутом.
Март. Прабългарите наричали този месец Читем, а славяните соухы, тъй като през този месец падат най-малко валежи.
Април. Старото славянско име на този месец е билo брѣзовъ т.е. брезов, понеже през този месец се разлистват брезите. Прабългарите наричали този месец Твирем.
Май. Старото славянско име на този месец е било трѣвенъ т.е. тревен, буквално „тревен месец“; месец, през който пониква тревата.
Прабългарите наричали този месец Вечем. Други източници, които назовават месец май с името Сретен, твърдят, че така са го наричали прабългарите.
Юни. Старото славянско име на месеца е било изокъ (изок). Така се е наричало насекомото жетвар, което се появява масово през този месец, нападайки посевите.
Юли. Старото славянско име на месеца е било чръвенъ (червен). Това название е свързано с вид червей, който хората събирали през този месец, за да направят от него червена боя.
Прабългарите наричали седмия месец в годината Сетем.
Август. Старото славянско име на месеца е било заревъ (зарев), понеже според една теория елените се намират в любовния си период по това време и реват силно.
Септември. Старото славянско име на месеца е роуинъ (руен, „жълточервен“), тъй като през този месец пожълтяват тревата и листата на дърветата. Прабългарите наричали този месец Девем.
Октомври. Старото славянско име на месеца е било листопадъ (листопад), тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат.
Прабългарите наричали този месец елем.
Ноември. Старото славянско име на месеца е гроуденъ (груден), тъй като през този месец земята се сковава от студ и става на грудки (буци).
Прабългарите наричали този месец Елнем.
Декември. Старото славянско име на месеца е стоуденъ (студен). Прабългарите наричали този месец Алтом, а народът – снеговей.
