Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Още настръхвам от острия поглед, с който ме стрелна приятелката ми Нели, когато ѝ припомних, че е добре материално. “Как можеш да кажеш, че не живееш добре, когато обитаваш сама четиристаен апартамент, имаш кола и баща ти ти дава по една заплата на месец (тя не работеше тогава). Знаеш ли как живеят хората в Индия?”. “Защо трябва да се сравняваме с тези под нас?”, ме попита тя. Така е, бедността е относително понятие. По тази логика и лидийския цар Крез е бедняк, в сравнение с Мъск, да го ожалиш горкичкия.

В Европейския съюз, а и в България, определението за бедност действително представя т. нар. “относителна бедност”, като човек/домакинство е беден/бедно, когато доходите му са по-малки от тези, смятани за адекватни или социално приемливи в неговото общество. Съществува обаче и понятие като “абсолютна бедност”, която представлява “невъзможност за посрещане на базови нужди като подслон, течаща вода и храна”. Абсолютната бедност (или още екстремна бедност) според Световната банка към настоящия момент е когато човек има доход от по-малко от $1,90 на ден. Около 2,8 млрд. души или повече от 1/3 от населението на планетата влизат в тази категория.

В крайна бедност, с доход под $1 на ден, живеят в момента над 1 млрд. души в света, като 2/3 от тях са жени. 

Сигурно гледката на хора, които видях да живеят под един голям мост в Индия, ме накара да реагирам така. Онези хора бяха заели пространството под моста и бяха опънали дълги въжета, на които бяха провесили черги, за да защитят “дома си” от погледите на преминаващите. Можеха да се защитят донякъде и от проливните валежи, но какво щяха да правят когато настъпят жегите? Беше декември, когато посетих Индия за втори път и времето беше благоприятно, но през май и юни там настават невъобразими горещини, които вземат хиляди жертви в тази южна страна. Дори в момента страната е залята от безпрецедентна гореща вълна, с температури, достигащи до 50°C. Всеки ден се съобщава за десетки смъртни случаи.

Бездомните са най-уязвимата категория хора в жегите. При тях рискът от смърт, свързана с горещината, е 200 до 300 пъти по-висок, отколкото за населението като цяло, според Дейвид Хондула, директор на първата в САЩ Служба за реагиране и смекчаване на топлината в града.

В по-голяма степен засегнати от бедността, освен бездомните, биха могли да се обособят следните рискови групи по социален признак: работещи на открито, пенсионери, мигранти, жени, хронично болни, маргинализирани групи, живеещи в отдалечени селски райони, безработни и инвалиди.

И макар рискът от топлината да се увеличава в световен мащаб, той е по-висок именно в бедните региони. Причината за това несъответствие е проста: бедните страни често са разположени по-близо до тропиците, където температурите така или иначе са по-високи. По време на горещи вълни те стават още по-горещи. Екип от климатолози, икономисти и инженери установява, че до 2060 г. най-бедните части на света вероятно ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни.

Най-бедната 1/4 от населението на света е изложена с 40% повече на горещи вълни, отколкото най-богатата четвърт по данни за 2010 г. – приблизително 2,4 млрд. човекодни на излагане на горещи вълни годишно в сравнение с 1,7 млрд. Човекоден е броят хора, изложени на горещата вълна, умножен по броя на дните.

Неравенството между бедни и богати по отношение на климатичните опасности не се разкрива само при горещото време, а и при други климатични рискове. 

Но каква всъщност е връзката между климатичните промени и бедността?

Макар често да се казва, че бедността не е болест, в условията на климатична криза тя може да се окаже присъда. До края на века близо 1 млрд. души, предимно бедни, могат да загинат заради климатичните промени и то при затопляне само от 2°C спрямо прединдустриалните нива, според изследване на учени от Канада и Австрия от 2023 г.

Климатичните промени директно или индиректно стоят зад голяма част от икономическите сътресения, които държат или водят домакинствата до бедност – по-специално природни бедствия (като наводнения, които причиняват загуба и увреждане на собственост); здравни кризи (като малария, която води до разходи за здравеопазване и загуба на доходи от труд); и загуби на реколта и рязко поскъпване на цените на храните (поради суша или болести по реколтата). Бедните хора са непропорционално засегнати не само защото често са по-уязвими и изложени на сътресения, свързани с климата, но и защото имат по-малко ресурси и получават по-малко подкрепа от семейството, общността, финансовата система и дори мрежите за социална сигурност за предотвратяване, справяне и адаптиране. 

Климатичните екстремуми засягат и онези, които не са бедни, но могат да бъдат потопени в бедност – например, когато наводнение унищожи микропредприятие, суша унищожи стадо или замърсена вода разболее дете. Такива събития могат да заличат десетилетия упорит труд и натрупване на собственост и да оставят хората с необратими последствия за здравето.

Бедните са по-изложени на неблагоприятните последици от промените в климата и защото те по-често се установяват в рискови райони. От една страна, въпросните рискови райони са по-евтини и достъпни. От друга страна, понякога тези хора нямат информация за нивото на риск или не отчитат тази информация в своите решения. Изследвания показват, че бедните хора живеят в райони, изложени на суша над средното, на по-високи температури на въздуха, горещи вълни и наводнения. Бедните региони по-често страдат и от наднормено замърсяване на въздуха.

Бедните хора губят повече, когато са засегнати, спрямо техния доход или имущество. 

Макар по-заможните да губят по-голяма сума в абсолютно изражение, защото имат повече активи и по-високи доходи, в относително изражение бедните винаги губят повече. Бедните хора губят относително повече при бедствия поради две основни причини. На първо място, те често не спестяват във финансови институции, а държат по-голямата част от богатството си в уязвими форми, като например жилища и добитък. Второ, качеството на техните активи и устойчивостта на тези активи срещу природни опасности често е по-ниско от средното: качеството на строителството на типичните къщи в бедни квартали например е по-ниско. Бедните по-често се препитават чрез земеделие, което ги прави пряко уязвими на природни бедствия. Те отделят по-голяма част от своя бюджет за храна и компрометирането на реколтите и високите цени на храните ги правят съответно по-уязвими.

Бедните хора са по-силно засегнати от болести и здравословни проблеми, които изменението на климата по всяка вероятност ще увеличи.

Здравните сътресения са важни за динамиката на бедността и въздействието на изменението на климата поради три основни причини. На първо място, заболяванията, които засягат бедните хора, са заболявания, които се очаква да се разширят с изменението на климата (като малария и диария). Второ, бедните домакинства често са до голяма степен здравно неосигурени. Загубата на доход за болните или лицата, които се грижат за тях, може да има големи въздействия върху такива семейства. Трето, децата са най-уязвими към тези сътресения и могат да пострадат от необратими въздействия, които засягат доходите им през целия живот и водят до предаване на бедността между поколенията.

Малко се знае за комбинираните ефекти на множество стресови фактори за здравето. Например, недохранването, особено при децата, води до по-голяма уязвимост към малария и други векторно предавани болести и заболявания, предавани чрез вода. Тези взаимодействия все още не са изследвани в контекста на изменението на климата. Трудна е оценката и на въздействието на изменението на климата върху психичното здраве.

Повишаващите се температури ще намалят производителността на труда, а именно по-бедните хора най-често работят на открито или в помещения без климатик. 

Въздействието върху производителността на труда може да бъде голямо и да намали доходите с няколко процентни пункта. Този ефект има връзка и с продоволствената сигурност, доколкото селскостопанските работници са най-засегнатата група работещи на открито. Нови изследвания предполагат, че екстремният температурен стрес в двете посоки – горещо или студено – е неоптимален за икономическа дейност, дори когато се разглеждат само неселскостопански дейности. 

Налице са и икономически щети за цялото общество. 

Според Международната организация на труда (МОТ), натрупаните финансови загуби поради топлинен стрес ще достигнат $2400 млрд. до 2030 г. (спрямо $280 млрд. през 1995 г. и $311 млрд. през 2010 г.) и то при ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива, като загубите ще са още по-големи при по-песимистичните сценарии за затопляне, към които вече сме се насочили.

Физическото здраве и психологическите измерения на бедността също могат да играят роля за повлияване на уязвимостта към изменението на климата и устойчивостта на бедните популации. Докато терминологията на устойчивостта има различни значения в литературата за изменението на климата, в контекста на бедността устойчивостта може да се разбира като способността на бедните индивиди и общности да се възстановят от климатичните сътресения. Бедните често изпитват по-високи нива на заболеваемост, психически стрес, стигматизация, срам, унижение и други тежести, които усложняват паричните неравностойни условия и пречат на способността им да избягат от бедността, да реагират на външни шокове или да планират бъдещето. Последните изследвания показват, че бедността също така изтощава когнитивните способности на хората, което допринася за вземане на по-лоши финансови решения.

Налице е и обратната връзка – в някои отношения бедността е причина за задълбочаване на проблемите с климата. 

Например, достъпът до по-екологично отопление през зимата често е и по-скъп, което принуждава бедните да използват традиционни източници като дърва и въглища, с което допринасят за замърсяването на въздуха и отделянето на парникови емисии. Често се прибягва до нерегламентирани и екологично неприемливи начини на отопление – като например горене на дрехи, автомобилни гуми, боклук, стара дограма и мебели и т.н.

Изменението на климата ще засили съществуващата бедност, но също така и икономическото неравенство. 

Прогнозираните промени в честотата, интензитета и продължителността на екстремните климатични условия (например горещи вълни, обилни валежи и суша), както и по-плавните климатични промени, ще застрашат поминъка на най-бедните, допълнително увеличавайки неравенствата между развиващите се и развитите държави и общности.

Каква е връзката между неравенството и климатичните промени? 

Според актуален доклад на Oxfam (2023) борбата с икономическото неравенство е ключова в борбата с климатичните промени. Авторите подчертават, че само радикално намаление в неравенството може да ни позволи да се справим със срива на климата. В същото време климатичната криза заплашва да тласне неравенството до нива, по-високи от тези в момента, тъй като подхранва и подклажда съществуващите икономически и социални разделения между хората.

В момента болшинството въглеродни емисии се произвеждат от богатите. Към 2019 г. най-богатият 1% от населението отделя 16% от глобалните въглеродни емисии – стойност, равна на произведеното от 66% от населението на Земята (5 млрд. души), които се намират в дъното на класацията за доход. От 90-те години на миналия век насам супербогатият 1% от населението изразходва 2 пъти повече от въглеродния бюджет в сравнение с най-бедната половина от човечеството. Освен най-богатия 1%, най-богатите 10% също са ключови за климата, защото отделят половината от всички глобални емисии.

Докато най-бедните 50% от населението не достигат горната допустима граница на емисии на глава от населението от 2,8 тона въглероден диоксид на де

н, при която глобалното затопляне няма да надхвърли прага от 1,5 градуса, то при свръхбогатите прагът при консумация е надхвърлен със 77 пъти (фиг. 5).

Освен чрез въглерода, който отделят в ежедневието от потреблението си, най-богатите участват чрез инвестиции и дялови участия в силно замърсяващи индустрии. През 2022 г. Oxfam предприема анализ на 125 милиардери и установява, че един милиардер отделя средно над 1 милион пъти повече от някой от останалите 90% от човечеството, намиращи се в долната част на класацията. Само един милиардер в проучването е инвестирал в компания за възобновяема енергия. Делът на инвестициите на милиардерите в замърсяващи индустрии е двойно по-голям от този на средния инвеститор.

На трето място, свръхбогатите допринасят за климатичната криза чрез силното влияние, което имат върху медиите, икономиката и политиката.

Не трябва да се забравя и че в исторически аспект богатите са допринесли в много по-голяма степен за натрупаните в атмосферата въглеродни емисии.

Неравенствата са свързани и със степента на уязвимост към рисковете от климатичните промени. Така например е установено, че броят на загиналите при наводнения е 7 пъти по-висок в страните с най-голяма неравнопоставеност в сравнение със страните, където има по-голямо икономическо равенство. В рамките на отделните държави (а и в международен мащаб) смъртните случаи от горещини също се определят от неравенството. Така температура от 45°C се усеща много по-различно в климатизирана къща в предградията на Мумбай, отколкото в тенекиена барака в беден квартал, която „функционира” като пещ. В САЩ цветнокожите хора по-често живеят в квартали без зеленина, с наличие на топлинен остров, с по-ниска снабденост с климатици в домовете.

Климатичните промени ще повлияят в най-голяма степен върху продоволствената сигурност, увеличавайки недохранването и глада. 

Междувременно, през 2020 г. до 2021 г. милиардерите, занимаващи се с храни и земеделие, успяват да увеличат общото си богатство с 45%. Заради по-слабите реколти, повлияни от климатичните промени, цените на храните растат както в глобалния Юг, така и в Севера, очертавайки бъдеще на глад и недохранване за хората, живеещи в бедност или изложени на риск от бедност, докато най-богатите са в състояние просто да плащат повече за храната си. В глобалния Юг най-бедните хора харчат 6 пъти повече от доходите си за храна в сравнение с най-богатите, като процентно съотношение. В САЩ най-бедните харчат 4 пъти повече.

Научи повече за това как разхищението на храна допринася за климатичната криза тук.

В обществата с по-малки икономически неравенства хората харчат по-малко за потребителски и статусни стоки, което има пряка връзка с размера на въглеродния отпечатък. 

По-равните общества също по правило имат по-прогресивно данъчно облагане, обществени услуги, обществен транспорт и универсална социална защита, които осигуряват високи нива на благосъстояние за по-малко разходи и с много по-ниско въглеродно въздействие. Те също така по-често имат бизнес и социални предприятия, които са колективна собственост, с по-голямо представителство на работниците и способност да застават зад социалните и екологични цели.

По-голямото икономическо равенство има отношение и към способността на обществото да се справи справедливо с въздействията при евентуален климатичен срив. По-голямото икономическо равенство е от решаващо значение и за справяне с други неравенства, основани на раса, пол и каста, тъй като жените, момичетата, цветнокожите и други маргинализирани групи съставят по-голям процент от най-бедните, докато белите мъже съставляват повечето от най-богатите хора в света. Изследователи от Световната банка установяват, че ако неравенството бъде намалено, количеството въглеродни емисии, необходимо за изкореняване на крайната бедност, ще бъде 1/3 от това, което е при сегашните нива на неравенство.

Едва ли е случайно, че след като написах този текст, ненадейно в съзнанието ми изплува историята за Титаник. Дано историята не се повтори, защото е много показателна – корабът потъва, а се спасяват само богатите, за които има лодки. Дано в тези решителни години цялото човечество успее да забележи навреме айсберга, който се задава. А не, както сега, да се радва, че по пътя се виждат все по-малко айсберги. В прекия смисъл на думата.

Статията е разработена по материали от проект “Климатичните промени и бедността в България”, финансиран от Фондация “Фридрихт Еберт”.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България.

В публикацията са използвани материали от:

1. Моралийска – Иванова, М. Доходното неравенство в Европейския съюз и неговата взаимовръзка с икономическия растеж и бедността, Научни трудове на УНСС (3) 2021, ИК – УНСС, 57 – 94
2. Наредба №РД-07-3 от 18.07.2014 за минималните изисквания за микроклимата на работните места, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2014, в сила от 2.11.2014
3. НСИ, Индикатори за бедност и социално включване през 2023 година
4. Alizadeh, M. R., Abatzoglou, J. T.,Adamowski, J. F., Prestemon, J. P.,Chittoori, B., Akbari Asanjan, A., &Sadegh, M. (2022). Increasing heat-stress inequality in a warming climate. Earth’sFuture, 10, e2021EF002488
5. Kotz, M., Kuik, F., Lis, E., Nicke, Ch. The impact of global warming on inflation: averages, seasonality and extremes, 2023
6. Mojtaba Sadegh, John Abatzoglou, Mohammad Reza Alizadeh, Heat waves hit the poor hardest – calculating the rising impact on those least able to adapt to the warming climate, The conversation, 
7. Oxfam, Climate Equality: A planet for the 99%, 2023
8. Pearce J., R. R. Parncutt, Global Greenhouse Gas Emissions in Human Deaths to Guide Energy Policy, Energies 2023, 16(16), 6074
9. The future we don’t want, How Climate Change Could Impact the World’s Greatest Cities, UCCRN Technical Report, February 2018
10. WorldVision, 10 Facts about Climate Change and Poverty, AUGUST 8, 2022
11. Working on a warmer planet: The impact of heat stress on labour productivity and decent work, International Labour Office – Geneva, ILO, 2019