Реставрирани снимки показват лондонската убийствена черна мъгла от 1952 г.
Наскоро реставрирани снимки показват изпълнената със сярна киселина смъртоносна лондонска мъгла от 1952 г.
В началото на декември 1952 г. над Лондон се спуска нещо наистина необичайно. В рамките на 5 дни 4000 души се задушват до смърт от смога, а близо 100 000 развиват респираторни заболявания в резултат на него. Според скорошни изчисления в месеците след мъглата загиват близо 12 000 души.
Сега реставрираните от Стюарт Хъмфрис (известен още като Babel Color) снимки, показват колко намалена е била видимостта по време на смога.
nd some lovely, atmospheric monochrome photos taken of the 1952 Smog, which I thought you might also enjoy seeing? I've given them a clean & polish for you. pic.twitter.com/XeAeBYVwCR
— BabelColour (@StuartHumphryes) June 1, 2022
This one was taken mid afternoon! pic.twitter.com/7FXSRuSHkr
— BabelColour (@StuartHumphryes) June 1, 2022
The smog was so thick. buses had to be guided-in by policemen with torches. pic.twitter.com/XTQhCsHF0C
— BabelColour (@StuartHumphryes) June 1, 2022
Какво предизвиква тази изключително смъртоносна мъгла? Добре познатите ни изкопаеми горива.
„Хората знаят, че сулфатът е един от основните виновници за мъглата и че частиците сярна киселина са се образували от серния диоксид, отделен при горенето на въглища за отопление на жилищни сгради, от електроцентралите, както и по други начини - казва изследователят Рений Занг от Texas A&M, който през 2016 г. проучва причините за мъглата. – Не е ясно обаче как серният диоксид се е превърнал в сярна киселина. Нашите резултати показват, че този процес е подпомогнат от азотния диоксид (друг вторичен продукт на изгарянето на въглища) и първоначално е настъпил при естествената мъгла. Освен това преобразуването на серен диоксид в сулфат води до формирането на киселинни частици, които впоследствие потискат този процес.
Естествената мъгла е съдържала по-големи частици (с размер от няколко десетки микрометра) и получилата се киселина е била достатъчно разредена. След като са се изпарили, тези частици са оставили по-малки киселинни частици, които са покрили града.“
През ноември и декември времето е било необичайно студено и хората са започнали да горят повече въглища, за да се отопляват. Обикновено пушекът от тях се издига в атмосферата и се разпръсква. По това време обаче над Лондон е имало антициклон, който е изтласквал въздуха (и всички мръсни частици в него, идващи и от домовете на хората, и от фабриките) надолу към земята.
„Всеки ден през периода ма мъглата са били изхвърляни следните замърсители: – казва Метеорологичната служба на Великобритания. – 1000 тона димни частици, 2000 тона въглероден диоксид, 140 тона солна киселина и 14 тона флуорни смеси. Наред с това (и може би най-опасни) са били 800-те тона сярна киселина, получени от 370-те тона серен диоксид.“
Вследствие на тази убийствена мъгла през 1956 г. и 1968 г. правителството създава закони за чистия въздух, които забраняват емисиите от черен дим и принуждават жителите и собствениците на фабрики да преминат към бездимни горива. Подобна висока смъртност, причинена от замърсена мъгла, не е регистрирана повторно до ден днешен.
Източник: IFLScience