Според ново изследване необичайно лошото сезонно време вероятно е оказало значително влияние върху броя на смъртните случаи както от Първата световна война, така и от пандемията с испански грип през 1918-а. Учените твърдят, че много повече хора са загинали заради проливните дъждове и доста по-ниските температури.
Чрез анализ на ледено ядро от Швейцарско-италианските Алпи учените успяха да придобият по-ясна представа за климата в Европа в периода 1914-а – 1919-а. Нещо повече – те за първи път го обвързаха с войната и пандемията по онова време.
Необичайно влажните и мокри условия вероятно са допринесли за загубата на повече животи на бойното поле и дори са попречили на миграцията на птиците (а това от своя страна е доближило птици и хора много по-близо, отколкото биха били иначе).
„Атмосферната циркулация се е променила и е имало много повече дъжд, времето над Европа е било много по-студено в продължение на 6 години – казва климатичният учен Александър Мор от Харварския университет. – В този конкретен случай това е
аномалия, която се случва веднъж на 100 години.“
„Не казвам, че това е било основната причина за пандемията, но определено е влошило и без това експлозивната ситуация.“
Разбира се, пълно е с разкази за ужасяващите условия в окопите по време на Първата световна – дъждът и калта са много добре документирани. Това, което прави това ново изследване, е да свърже тези условия с тези нетипични климатични условия.
Следи от морска сол в леденото ядро разкриват изключително необичайни притоци на въздух от Атлантическия океан и свързания с това дъжд през зимите на 1915-а, 1916-а и 1918-а – а това от своя страна съвпада с пика на смъртни случаи на европейското бойно поле.
Статистиката сочи, че близо 10 млн. военни са загинали по време на Първата световна. Проблеми като окопна болест (състояние, което се причинява от продължително излагане на влага, студ и от нехигиеничните условия в окопите) и измръзване вероятно са били изострени от постоянните влажни условия. Тресавищата, образували се на бойното поле пък, допринесли допълнително за по-трудното възстановяване и спасяване на ранените войници. Удавянето, излагането на тези условия и пневмонията са взели много по-голям брой животи.
„Открихме, че връзката между много по-влажните и студени условия и по-високия брой смъртни случаи е най-силна от средата на 1917-а до средата на 1918-а – т.е. в периода от битката за Ипр до първата вълна от испански грип“, казва археологът Кристофър Лъвлък от Нотингамския университет, Великобритания.
Изследователите смятат, че освен че е влошила условията за войниците, тази климатична аномалия вероятно е изиграла ключова роля и при създаването на идеалната среда, в която грипният щам H1N1 да даде началото на втора и по-смъртоносна вълна на испанския грип (нейният пик е бил в края на войната).
Тази конкретна част от проучването е по-спекулативна, но според изследователите лошото време е принудило зеленоглавите патици, които са основни носители на H1N1 – да не мигрират към Русия, както обикновено, а да останат в Западна Европа. Това ги е задържало по-близо до военната и цивилна популация, която вече са се борела с нехигиенните условия.
По-голямото количество вода би означавало по-бързо разпространение на вируса, смесващ се с птичите изпражнения, казват изследователите, и вероятно и до предаването на по-вирулентния щам на грипа, който убива 2.64 млн. души в Европа. Днес, когато светът се бори с нова пандемия и е изправен пред нови климатични аномалии, вероятно има какво да научим от това ново проучване.
Изследването е публикувано в GeoHealth.
