Изследователи от Института „Макс Планк“ откриха, че валежите в Амазония се запазват стабилни въпреки интензивното обезлесяване в региона. Откритието, публикувано в Geophysical Research Letters, предизвиква съмнения относно дългогодишната хипотеза, че намалената растителност води до спад в дъждовете.

Как растенията влияят на валежите?

Досега се смяташе, че обезлесяването намалява евапотранспирацията – процесът, при който растенията извличат вода от почвата и я отделят в атмосферата, създавайки влага, която поддържа валежите. Предишни климатични модели потвърждаваха тази връзка, но те имаха ограничения – или не отчитаха сложните атмосферни процеси, или не позволяваха на въздушните течения да се адаптират към загубата на гори.

Новите доказателства

За да преодолеят тези ограничения, учените Арим Юн и Кати Хохенегер използват усъвършенствания климатичен модел ICON. Те провеждат глобална симулация на атмосферата с висока разделителна способност (5 км) за период от три години.

Резултатите показват, че дъждовете в Амазония не зависят пряко от евапотранспирацията, както се смяташе досега. „Вятърът на височина около три километра пренася достатъчно влага от океана, за да компенсира намаляването на влагата от растителността“, обяснява Арим Юн. Изчисленията сочат, че дори при пълно обезлесяване средногодишните валежи остават почти непроменени – заключение, което противоречи на предишни проучвания.

Какво следва?

Въпреки обнадеждаващите резултати, изследователите предупреждават, че обезлесяването все пак влияе върху регионалния и глобалния климат, нарушавайки екосистемите и застрашавайки поминъка на местното население. Следващата стъпка в проучването ще бъде анализ на екстремните климатични явления – дали сушите и проливните дъждове в Амазония стават по-чести и по-интензивни.

Заключение: Новото изследване разбива утвърдени научни представи за връзката между обезлесяването и валежите в Амазония. Въпреки това, устойчивото управление на горите остава критично важно за запазването на биоразнообразието и климата на планетата.

Източник: Phys.org