Мехур от газ метан, издуващ се под разтапящия се вечно замръзнал лед на Сибир, се спука и разтвори масивна 50-метрова дупка.

Огромният кратер е забелязан за първи път от телевизионен екип, летящ над нея, предава The Siberian Times. Когато учените отиват на място, за да проучат въпроса, те се натъкват на парчета лед и скали, изхвърлени на стотици метри от епицентъра.

Мехурът от метан го няма, на негово място е останала единствено гигантска бездна.

Не е ясно кога се е образувала дупката или дали климатичните промени са изиграли съществена роля. През 2014-а обаче се случва нещо сходно (и не по-малко притеснително) – на полуостров Ямал в северозападна Русия след поредица от необичайно топли лета.

Всъщност това е най-малко 17-тата „фуния“, открита до ден днешен в региона (и е най-голямата от този тип за последните години).

Според Василий Богоявленски от Института по проблемите на нефта и газа на подобни места съществува разлом, по който от голяма дълбочина излиза газ. Да изскочи навън, му пречат т. нар. похлупаци, в случая вечните ледове. В резултат газът оказва натиск върху похлупака, като едновременно загрява замръзналата скала (средната температура на газа е плюс 30 градуса, докато температурата на ледената покривка в тази зона е минус 9-10 градуса). В един момент тя вече не може да издържи на налягането - газът излиза на повърхността чрез пневматично (без наличие на пламък) изпускане. Предполага се, че именно това се е случило с ямалските дупки, макар да има и други аргументирани хипотези. Хипотезата за мощно излизане на повърхността на метан се подкрепя и от археолога и изследовател на Арктика Андрей Плеханов.