Близо половината от българите са запознати със съществуването на климатичните промени, като ясно осъзнават и кои са основните източници на емисии у нас. Това сочат резултатите от социологическо проучване, изготвено по поръчка на природозащитната организация WWF, броени месеци преди историческия Форум на кметовете в Стара Загора. Планиран за 29-и и 30-и септември 2021г., в него се очаква да се включат физически и виртуално десетки градоначници на въгледобивни общини от Централна и Източна Европа.
Проучването обхваща 1000 респондента, навършили 18 години. 48% от пълнолетното население се чувстват запознати с проблемите около изменението на климата. А втората най-популярна тема, влизаща в обхвата на дейностите на WWF, се оказва борбата с незаконните сечи, позната на 36% от запитаните. Около една пета от участниците в проучването демонстрират знания по казусите, свързани с незаконното строителство в Национален парк „Пирин“ и устойчивото управление на горите.
За съжаление обаче, темата за трансформирането на въгледобивния сектор и преминаването към екологично чиста енергия не е особено популярна у нас – тя е позната на едва 10% от населението. Въпреки това запитаните посочват ТЕЦ-овете като основните причинители на вредни емисии, следвани от индустрията и транспорта.
„Макар че инициативата за трансформирането на ТЕЦ-овете се свързва от по-голямата част от населението с вероятно повишаване цената на електроенергията, половината от допитаните я подкрепят. Активното участие на властите в популяризирането на възможностите за заместване на енергийната индустрия, ползваща въглища, с нови енергийни модели и бизнеси и преквалификация на работниците от ТЕЦ-овете би повишило дела на положително настроените към тази промяна в българската енергетика“, коментира Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергия“ във WWF.
Преобладаващото мнозинство или 78% от запитаните не са чували, че Европейският съюз отпуска сериозни средства за развитие на устойчиви бизнеси в България, заместващи преструктурирането на въглищните дейности в енергетиката. А 1/3 от респондентите не познават темите, свързани с Европейската зелената сделка, справедливия енергиен преход и трансформацията на въгледобива.
Оптимистичното обаче е, че според проучването на общественото мнение, 50% от пълнолетните българи имат активна нагласа за участие в енергийния преход на страната. И макар това да не се харесва на енергийните монополи, гражданите биха искали сами да могат да произвеждат електроенергията за нуждите на своите домакинства.
Една голяма част от запитаните смятат, че основен проблем на енергетиката в България са остарелите методи за производство на енергия и липсата на иновации в сектора. Други са на мнение, че проблем са ниските доходи, които водят до затруднение при плащането на сметки и налагат използване на нерегламентирани източници на енергия. Но близо 30% от анкетираните са за изграждането на модерни индустриални съоръжения с нови технологии, които щадят природата, а други 27% биха предпочели съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници. Едва 7% от анкетираните смятат, че въглищата нямат алтернатива.
„Ползите, които се асоциират със закриването на ТЕЦ-овете, са основно свързани с подобряване на екологичната обстановка в България и опазване на природата. Също така, значителен дял от населението очаква от тази промяна и възможности за модернизиране на енергетиката, повишаване на стандарта на живот и благоустройство на жизнената среда. Изборът на алтернативни индустрии е твърде експертен казус, за решаването на който няма как да се разчита само на мнения на засегнатите страни. В същото време обаче въвличането им в процеса на разработване на концепциите за енергиен преход би повишило нагласата им за участие и съдействие“, допълва Стефанов.
