WWF прави стъпка напред в дейността си, посветена на борбата с климатичните промени. От години природозащитната организация насърчава постепенния преход към нисковъглеродна икономика, сериозен дял в който заема изгарянето на биомасата. Сега обаче експертите на WWF България започват работа по нов проект, гарантиращ устойчивото оползотворяване на биомаса без допълнителни рискове от изсичане на повече гори. В него WWF ще работи съвместно със специалисти от Румъния и Унгария, както и с партньори от Енергийна агенция Пловдив и Хабитат България.
Защо е важно да намерим алтернатива?
Досегашните модели за производство на енергия ни изправят пред редица рискове, водещи до компромис с качеството на въздуха, унищожаване на природните местообитания и разрастваща се енергийната бедност.
Проблемът със замърсяването на въздуха става все по-чувствителна тема в България. Преждевременните смъртни случаи у нас, дължащи се на излагане на фини прахови частици, азотен диоксид и озон на 1 милион жители, са сред най-високите в Централна и Източна Европа.
Освен допълнително влошаване качеството на въздуха, потенциално усилване натиска върху горите би означавало и тежък удар върху биологичното разнообразие. По данни на доклада „Жива планета“ на WWF от 2020 г., популацията на гръбначни животни в света е намаляла с 68 % за по-малко от половин век. Затова поддържането на жизнени гори, които са важна част от местообитанията на сухоземните животни, е особено важно.
В същото време в селските райони и малките градове на България потреблението на дърва за огрев често е съчетано с енергийна бедност. Проучвания показват, че над 1/3 от българите не могат да поддържат домовете си достатъчно топли.
„Горите влияят положително върху климата като улавят въглеродния диоксид от атмосферата. Докато изгарянето на горска биомаса може да влияе отрицателно поради отделянето на значителни количества въглероден диоксид. Науката е единодушна, че по отношение на отделяните количества емисии използването на остатъчна и отпадна биомаса е по-добър вариант в сравнение с изкопаемите горива. Но не можем да си позволим да изсичаме безразборно горите, защото постигането на въглеродна неутралност до 2050 г., което е голямата цел на ЕС, минава през увеличаване на горските територии, а оттам и капацитета на улавяне на въглерод. Необходими са по-строги национални критерии за оползотворяване на биомасата в страните от Централна и Източна Европа, включително и България, където се предвижда значително увеличаване на използването на биомаса за енергийни нужди в следващите 10 години.“, коментира Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергия“ във WWF.
Какво ще предприеме WWF?
След консултации със заинтересованите страни в сферите на енергетиката и горското стопанство и въз основа на добрите практики от региона WWF ще разработи препоръки за въвеждане на по-строги национални критерии за устойчиво оползотворяване на биомасата. Страните в ЕС са задължени да преразгледат своите климатични планове за 2030 г. през 2023 г. и своите дългосрочни стратегии за климата за 2050 г. през 2025 г. Тъй като част от проблемите, водещи до замърсяване на въздуха и енергийна бедност, не могат да бъдат адресирани чрез законодателни критерии, WWF предлага и следните решения:
1) създаване на центрове за споделяне на знание Ще бъдат разработени онлайн платформи, където общините, местните граждани и бизнесите могат да споделят своя практически опит за това как са намалили използването на биомаса или потреблението на енергия. По този начин ще могат да бъдат събрани най-добрите практики с потенциал за прилагане в широк мащаб.
2) демонстриране на решения, изпълними на местно ниво В Централна и Източна Европа липсват решения, насочени към зависимостта от дърва за огрев на енергийно бедните домакинства. Затова такива домакинства от България, Румъния и Унгария ще могат да кандидатстват по програма с общ бюджет от 100 хил. евро, за да демонстрират изпълними на местно ниво решения.
3) оказване помощ на общините Събраните добри практики и опит ще бъдат селектирани в специален набор от инструменти в помощ на общините. Той ще бъде достъпен на български, румънски, унгарски, както и на английски език.
