Замърсяването на въздуха представлява по-голям риск за здравето на хората по света, отколкото тютюнопушенето или консумацията на алкохол, като тази опасност е по-голяма в определени региони като Азия и Африка, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на ново изследване.
Според доклада на Института за енергийна политика към Чикагския университет (EPIC) относно глобалното качество на въздуха, замърсяването с фини прахови частици, които се отделят от моторни превозни средства, промишлеността и пожари, представлява "най-голямата външна заплаха за общественото здраве" в световен мащаб.
Въпреки този факт обаче средствата, предназначени за борба със замърсяването на въздуха, представляват само малка част от тези, отделяни, например, за инфекциозни заболявания, се посочва в доклада.
Замърсяването с фини прахови частици увеличава риска от белодробни и сърдечни заболявания, инсулт или рак, пише БТА. Постоянното спазване на прага за излагане на действието на фини частици, определен от Световната здравна организация (СЗО), може да увеличи глобалната продължителност на живота с 2,3 години, изчислява EPIC въз основа на данни, събрани през 2021 г.
За сравнение, употребата на тютюн намалява продължителността на живота в световен мащаб средно с 2,2 години, а недохранването на децата и майките - с 1,6 години.
В Южна Азия, регионът в света, който е най-засегнат от замърсяването на въздуха, ефектите върху общественото здраве са осезаеми.
Столицата на Индия Делхи е "най-замърсеният мегаполис в света" според доклада.
От друга страна Китай е "постигнал забележителен напредък в борбата си срещу замърсяването на въздуха", започнала през 2014 г., казва Криста Хасенкопф, директор на програмите за качество на въздуха на EPIC.
Замърсяването на въздуха в страната е намаляло средно с 42,3 процента между 2013 г. и 2021 г., но остава шест пъти по-високо от прага, препоръчан от СЗО. Ако този напредък продължи във времето, продължителността на живота на китайското население може да се увеличи средно с 2,2 години, според EPIC.
Като цяло обаче регионите в света, които са най-засегнати от замърсяване на въздуха, получават най-малко средства за борба с този риск, се посочва още в доклада.
"Съществува огромно несъответствие между местата, където въздухът е най-замърсен, и тези, където се отделят най-много ресурси в колективен и глобален мащаб за разрешаване на проблема", отбелязва Криста Хасенкопф.
Въпреки че съществуват международни механизми за борба с ХИВ, малария и туберкулоза, като например Глобалният фонд, който инвестира 4 милиарда долара годишно в борбата с тези болести, няма еквивалент за замърсяването на въздуха.
В САЩ програмата за чистотата на въздуха е допринесла за намаляване на замърсяването му с 64,9 процента след 1970 г., в резултат на което средната продължителност на живота на американците се е увеличила с 1,4 години.
В Европа подобряването на качеството на въздуха през последните десетилетия следва динамиката, наблюдавана в САЩ, но все още има големи различия между източната и западната част на континента.
Всички тези усилия обаче са застрашени от нарастващия брой горски пожари по света, които предизвикват пикове в замърсяването на въздуха. Огнените стихии са причинени от повишаването на температурите и увеличаването на епизодите на засушаване, свързани с климатичните промени.
