20-те най-велики филма според Куентин Тарантино
Манията на Тарантино по историята на киното е легендарна. Дори преди да стане известен режисьор той е работел във видеотека, където е поглъщал филм след филм. Днес неговият отличителен стил отдавна е получил световно признание. Наскоро той получи и своята звезда в Алеята на славата.
В едно интервю Тарантино изброи двадесет от най-любите му филми от 1992 година насам – годината, в която започва неговата филмова кариера.
„Боен клуб“ на Дейвид Финчър
Невъзможно е да се опише „Боен клуб“, който е толкова кошмарно заплетен, че преобръща света ни надолу с главата. Брилянтният актьорски дует на Едуард Нортън и Брат Пит прави от гениалната история на Чък Паланюк едно незабравимо филмово зрелище, което можем да гледаме отново, и отново, и отново.
„Вътрешен човек“ на Майкъл Ман
Невероятната история за двама души, които поставят интереса на обществото над своя, остава като пример за социална позиция и днес. Главните герои може би не успяват драматично да променят нещата, но усилията им ни дават мярка за надежда.
„Изгубени в превода“ на София Копола
Токио през нощта, луксозен хотел бар... Опитвайки се да избягат от безсънието, двама самотни американци се срещат – остаряваща филмова звезда и току-що омъжено момиче. Постепенно между тях се развива неочаквано приятелство. Прочувствена философска драма, в която на пръв поглед нищо не се случва, но всичко е в паузите между думите.
„Кралска битка“ на Кинджи Фукасаку
„Кралска битка“ е ужасяваща игра може да има само един победител. Филмът е сатира на съвременния живот с неговия луд ритъм и начина, по който го понасяме. Гледайте го, за да научите повече за японското кино и да разчупите някои стереотипи. Такеши Китано, разбира се, винаги е бонус.
„Догвил“ на Ларс фон Триер
Бягайки от банда гангстери, Грейс се озовава в планинския град Догвил, Колорадо. Местните хора се съгласяват да ѝ дадат подслон при условие, че ще работи за тях, но колкото повече дава от себе си, толкова повече тя вижда колко лицемерни и порочни са жителите на града. Фон Триер създава плашещо клаустрофобен шедьовър със силно послание и невероятна актьорска игра.