20-те най-велики филма според Куентин Тарантино
„Матрицата“ на Анди и Лана Уашовски
Какво може да се каже за филм, който е станал толкова емблематичен? След първото гледане се чувствате сякаш сте получили удар в главата и няма как да се възстановите. Далеч от типичния научно-фантастичен екшън, това е филм, в който историята се разгръща бавно, предлагайки много повече социално-политически и философски обертонове, отколкото може да очакваме.
„И още нещо“ на Уди Алън
Уди Алън е майстор на висококачествените комедии, пълни с остър хумор и фина ирония. „И още нещо“ не е изключение. Той минава пред очите ви, оставяйки атмосфера на чисто очарование, което всички познаваме и обожаваме.
„Шон от мъртвите“ на Едгар Райт
Какво се случва, когато зомби апокалипсисът е вече започнал и ние просто го пропуснем? Живите мъртви се скитат по улиците, ядат мозък и т.н. Крайно време Шон да влезе в играта, да спаси положението, да вземе момичето, да пие халба студена бира и да изчака всичко да отшуми. Да, ама не. „Шон от мъртите“ едновременно пародира и отдава почит на класическите зомби филми, интелигентна и забавна хорър-комедия.
„Объркани и непокорни“ на Ричард Линклейтър
Този филм е чисто удоволствие, на което да се насладите с леко сърце, изпълнен с положителна енергия, смях и добронамерена комедия. Особено препоръчителен за тези, които искат да се върнат в 70-те и да получат ударна доза добро настроение. И да, неворятно младите Мила Йовович, Бен Афлек и Матю Макконъхи.
„Прослушване“ на Такаши Миике
Невероятният контраст между лиризма на първите сцени и кървавия садизъм на финала дава на „Прослушване“ специфичен вкус. Филмът шокира по начин, с който европейската и американската публика не е привикнала. Филмът разкрива вътрешните демони, породени от страха, които всеки носи в себе си.